Повече от половин век хора от различни краища на света съобщават за странен, нискочестотен бръмчащ шум. В началото този феномен е бил забелязан само в крайбрежните градове на Обединеното кралство, но впоследствие се разпространява по целия свят.

През годините се появиха десетки теории – от обикновен шум от фабрики и сблъсък на въздушни течения в атмосферата до звуци, издавани от движението на самата планета. Ново научно изследване обаче анализира слуха на хора, които чуват т.нар. „Бръмчене“ (The Hum), и предполага, че нискочестотният тинитус (медицинският термин за шум в ушите) е поне отчасти причината за това глобално явление.

Как започна всичко: Историята на глобалния феномен

В началото на 70-те години на миналия век град Бристол във Великобритания е поразен от нисък и постоянен бръмчащ звук. Той се е появявал предимно през нощта и е дразнел местните жители толкова силно, че те редовно са пишели писма до местния вестник Bristol Evening Post, за да изразят недоволството си. Според данни на медийната корпорация BBC, веднага са изникнали най-различни теории за произхода на този досаден звуков дразнител. Сред тях се нареждат:

Шум от близки фабрики и заводи Електрически стълбове и проводници за високо напрежение Медицински шум в ушите (тинитус) Летящи чинии и извънземни Секретен правителствен проект

Това бръмчене вероятно щеше да остане просто странна бележка под линия в историята, ако няколко години по-късно не се беше случило нещо напълно неочаквано – същият звук започва да се чува и на други места. Първоначално той се разпространява по британското крайбрежие в градове като Хайт, Плимут, Саутхемптън и Суонзи, а по-късно достига и до столицата Лондон.

Десетилетия по-късно, докато експертите все още се опитват да намерят логично обяснение, подобно ниско бръмчене е регистрирано и в САЩ. Първо това става в град Таос (щат Ню Мексико), а след това и в Кокомо (щат Индиана). Днес проектът World Hum Database Project, който проследява тези съобщения от 2012 година насам, включва стотици случаи по целия свят, като по-голямата част от тях са концентрирани в Европа и Съединените щати.

Научните теории през десетилетията

Учените не успяха да намерят категоричен отговор през последните 50 години, но пък значително разшириха списъка с възможни обяснения. Според публикация във вестник The Guardian, по време на конференция на Института по биология още през 1973 година експерти предполагат, че източникът е мощното струйно течение в атмосферата (джет стрийм), което се трие в по-бавно движещия се въздух. През 2015 година пък екип от френски учени излиза с хипотезата, че бръмченето може да бъде предизвикано от непрекъснатия натиск и движение на океанските вълни.

Сега обаче, в ново изследване, публикувано в престижното научно списание PLOS One, екип от изследователи от Германия и Норвегия подхожда към проблема по съвсем различен начин. Те решават да изследват директно хората, които чуват тези звуци. В научните среди това явление се нарича „нискочестотни звукови възприятия“.

„Знаем, че има хора, които чуват нискочестотни звуци, които реално могат да бъдат измерени с уреди, дори ако останалите около тях не чуват нищо“, обяснява Маркус Дрексъл от Норвежкия университет за наука и технологии, който е водещ автор на изследването. „Но не е толкова лесно да се открие източникът на тези звукови вълни, защото нискочестотните звуци се локализират изключително трудно в пространството.“

Изследването: Какво се случва в ушите ни?

Дрексъл и неговият екип провеждат научно проучване, в което участват 28 доброволци от Германия, като всички те твърдят, че чуват Бръмченето.

Първоначално учените измерват колко добре участниците улавят външни шумове при много ниски честоти. Резултатите показват, че само двама от тях имат необичайно добър и изострен слух в този диапазон. Дрексъл признава, че понякога хората могат да чуват много специфични ниски честоти, но е изключително малко вероятно всички хора, засегнати от този проблем, да имат по рождение толкова уникален слух.

След това изследователите проверяват дали хората не чуват така наречените отоакустични емисии – това са много слаби звуци, които се произвеждат от самата ушна кохлея (вътрешното ухо).

„Повечето от нас не чуват тези звуци“, споделя Дрексъл в официално прессъобщение. „Въпреки това, малък брой хора наистина могат да доловят звуците, които собственото им ухо генерира. И тези звуци могат да бъдат измерени обективно с апаратура.“

Тестовете обаче отново не показват нищо подобно при по-голямата част от изследваната група. Така пред учените остава само една реална възможност: повечето от тези нискочестотни звукови възприятия всъщност са форма на нискочестотен тинитус (шум в ушите), създаван от самата ни слухова система.

Защо ниските честоти остават загадка?

Учените обясняват, че човешките познания за слуха са концентрирани основно върху това как улавяме и обработваме по-високите честоти, с които се сблъскваме в ежедневието и при човешката реч. Знаем много по-малко за това как слуховият ни апарат се справя с нискочестотните звуци или с т.нар. инфразвук (звукови вълни с ниска честота, които често са под стандартния праг на чуваемост).

Маркус Дрексъл изрично подчертава, че неговият екип не може напълно да изключи възможността някъде в околната среда наистина да съществува реален физически източник на нискочестотно бръмчене. Но данните категорично показват, че вътрешният шум в ушите играе огромна роля в това глобално явление и дава логично обяснение защо толкова много хора по света се оплакват от един и същ проблем.

Проучванията в областта на акустиката и неврологията продължават, а за още интересни новини, технологични открития и анализи от света на съвременната наука можете да следите редовните публикации в Kaldata.