Всеки път, когато зададете въпрос на чатбот с изкуствен интелект (ИИ) или го помолите да ви генерира изображение, някъде по света един огромен център за данни започва да работи усилено. Тази компютърна мощност отделя сериозно количество топлина, а за охлаждането на машините е необходима вода. Но колко точно вода изразходва ИИ? Отговорите на този въпрос варират драстично в зависимост от това кого питате.

Технологичният гигант Google твърди, че една типична заявка към техния изкуствен интелект изразходва само около пет капки вода, което се равнява на приблизително 0.25 милилитра. Главният изпълнителен директор на OpenAI, Сам Алтман, описва подобно количество – около една петнадесета от чаена лъжичка, което е около 0.33 милилитра. В същото време обаче, едно друго твърдение стана изключително популярно в интернет пространството: че написването на кратък имейл с помощта на ИИ изразходва цяла бутилка вода от половин литър (500 милилитра).

Разликата между тези твърдения е колосална. Най-високата оценка е около 2000 пъти по-голяма от най-ниската. На кого тогава трябва да вярваме?

Защо цифрите се разминават толкова много?

Истината е, че нито едно от тези твърдения не е напълно грешно, но те просто не измерват едно и също нещо. Различните проучвания и корпоративни доклади вземат предвид съвсем различни фактори:

Само охлаждане на центровете за данни: Някои оценки изчисляват единствено водата, която физически се изпарява в охладителните кули на самите сгради с компютри. Генериране на електроенергия: Други анализи добавят и водата, която се използва в електроцентралите за производство на ток, захранващ тези центрове. Тъй като електроцентралите също имат огромна нужда от охлаждане, този фактор променя сметките напълно. Остарели данни: Някои изчисления разчитат на по-стари предположения за технологията, която в момента се развива и променя изключително бързо.

Когато тези цифри започнат да се споделят по блогове, социални мрежи, протестни плакати и обществени срещи, важните детайли и нюанси често се губят. Това ни оставя пред един основен въпрос: колко в действителност е жаден изкуственият интелект?

Факторите, които определят „жаждата“ на ИИ

Точният отговор зависи от няколко ключови променливи величини. На първо място е самият модел на изкуствения интелект – по-сложните системи изискват много повече изчислителна мощност и генерират повече топлина. Второ, локацията на центъра за данни играе огромна роля. В по-студен климат охлаждането става по-лесно и с по-малко ресурси, докато в горещи региони консумацията на вода скача рязко.

Третият фактор е комбинацията от енергийни източници в местната електрическа мрежа. Дали токът идва от соларни панели, или от въглищни и ядрени централи, които изразходват много вода за охлаждане? В някои случаи общото количество изразходвана вода за една и съща задача може да се различава стотици пъти именно заради това.

За да внесат яснота в тези спорове, учените провеждат задълбочени изследвания. Често цитираната статистика за половин литър вода на имейл всъщност идва от научно изследване на изследователи от Калифорнийския университет, което се опитва да обхване пълния отпечатък, включително и натоварването на енергийната мрежа при обучението на големи модели като GPT-4.

Добрата новина е, че технологиите за управление на ресурсите се подобряват непрекъснато. Големите технологични компании активно инвестират в системи за затворен цикъл на охлаждане и пречистване, за да намалят екологичния си отпечатък.

Как изглежда консумацията на ИИ на фона на ежедневието ни?

Учените и икономистите често сравняват оценките за консумацията на изкуствения интелект с водата, необходима за производството на други продукти и услуги, които хората купуват, ядат и използват всеки ден.

Например, вероятно сте срещали популярния факт, че производството на един-единствен бургер изразходва повече вода, отколкото хиляди въпроси, зададени на ИИ. Данните показват, че това твърдение е абсолютно вярно, независимо по какъв начин правите изчисленията. Животновъдството и земеделието изискват огромни количества водни ресурси за отглеждане на фураж и поддръжка на стопанствата.

В крайна сметка данните са категорични: въпреки че центровете за данни консумират сериозни количества вода и изискват сериозно внимание от екологична гледна точка, най-големият потребител на водните запаси остават дейностите от нашето ежедневие. Отглеждането на храна, поливането на тревните площи, промишлеността и личната хигиена (като вземането на душ) оказват много по-голям натиск върху водните ресурси на планетата.