Как мислите, защо все още не сме открили извънземни? Възможно е причината да не е само в това, че във Вселената няма никого или че другите цивилизации са твърде далеч. Учените от SETI предложиха по-техническо обяснение: може би търсим правилното послание, но в прекалено идеална форма.

Програмите за търсене на извънземен разум отдавна обръщат внимание на радиосигнали, които природата почти не създава. Особено интересни са тесните радиолинии – резки пикове в малък честотен диапазон. Ако друга цивилизация искаше специално да привлече вниманието ни, тя би могла да изпрати точно такъв прецизен сигнал: той се откроява на фона на космическия шум и е способен да преодолее междузвездни разстояния.

Нови изчисления обаче показват, че по пътя радиолинията може да загуби своята прецизна форма. Предавателят изпраща ясен сигнал с тесен честотен диапазон, но в близост до звездата той се сблъсква с плазма, звезден вятър и изригвания. След този участък съобщението достига до земните радиотелескопи вече не като тънка линия, а като по-широка и слаба следа. Така програмите за търсене, настроени към идеален пик могат да го пропуснат.

Тази идея дава едно от възможните обяснения на парадокса на Ферми. През 1950 година физикът Енрико Ферми зададе въпрос, който и до днес не дава покой на астрономите: ако във Вселената има огромно количество звезди и планети, където биха могли да възникнат технологични цивилизации, защо хората не виждат убедителни следи от извънземен разум? Предлагани са най-различни отговори: от хипотезата за „тъмната гора“, където всички мълчат от страх да не се издадат, до по-умерена версия за огромните разстояния и несъвпадението на епохите.

Учените от SETI не твърдят, че извънземните предаватели със сигурност съществуват. Те разглеждат друг въпрос: под каква форма съобщение от извънземни би могло да достигне Земята. Ако радиосигналът се е променил още в рамките на собствената си планетна система, земните телескопи може да не разпознаят в него техносигнатурата. Техносигнататурата е наблюдаем отпечатък на технология извън Земята. Астрономите могат да търсят гигантски конструкции около звездите, необичайни признаци на индустриална дейност, случайни радиосмущения от извънземна цивилизация или насочени съобщения. В радиодиапазона дълго време основният кандидат оставаше една тясна линия: прекалено чиста за повечето природни процеси и достатъчно проста за откриване.

Логиката е ясна. Космосът е пълен с естествени радиоизточници, но звездите, газовите облаци и други природни обекти обикновено излъчват едновременно в широк честотен диапазон. На този фон тясната радиолиния прилича на следа от изкуствен предавател. Ето защо SETI от много години гради част от търсенето си около такива резки пикове. В тази схема обаче има слабо място. Програмата за търсене разчита, че радиолинията ще остане почти толкова тънка по целия път от чуждия предавател до Земята. Авторите решиха да проверят участък, който лесно може да бъде подценен – пространството около звездата, където се намира източникът на възможното съобщение.

Всяка звезда има своя космическа обстановка. Звездният вятър пренася заредени частици, плазмата постоянно бушува, а короналните изхвърляния на маса могат рязко да променят условията около небесното тяло. В Слънчевата система подобни процеси пречат на връзката с космическите апарати, особено по време на максимума на слънчевата активност. Изследователите започнаха с познат пример. Те проучиха исторически данни за теснолентови предавания на космически апарати, които са преминавали през Слънчевата система и са се връщали на Земята. От тези данни се вижда как слънчевата плазма разширява радиосигнала: тънкият пик се разширява по честотите и става по-нисък.

След това изчисленията бяха пренесени към чужди планетни системи. В статията се използва терминът Exo-IPM – междупланетно пространство в системата на друга звезда. По-просто казано, става дума за пространството около чуждо светило, изпълнено с плазма, звезден вятър и смущения от слънчеви изригвания. Радиосъобщението на хипотетична цивилизация трябва да премине през тази област, още преди да излезе в междузвездното пространство.

Според учените от SETI опасно е не само отслабването на сигнала. Плазмената турбулентност може да разпредели неговата мощност по по-широка честотна лента. Предавателят изпраща рязка линия, а външният наблюдател вижда по-ниска и разтеглена следа. Общата енергия може да се запази, но във всеки тесен канал пикът вече не достига прага на откриване.

Ефектът би трябвало да се прояви най-силно при планетите от клас червени джуджета. Те съставляват по-голямата част от звездите в Млечния път и живеят много дълго, поради което планетите в близост до тях теоретично разполагат с много време за появата на сложен живот и технологии. Но червените джуджета често се държат бурно: изригвания, плътен звезден вятър и неспокойна плазма могат значително да изкривят радиолиниите.

Изчисленията показаха, че за повечето разгледани системи спектралното разширяване може да надхвърли 10–100 Hz. В ежедневния смисъл разликата изглежда незначителна, но за SETI това е много. Много от търсещите конвейери са настроени на субхерцови канали, тоест на линии от едва един херц. Когато мощността се разпределя по десетки или стотици херци, сигналът отслабва във всеки отделен канал и може да не попадне в списъка с кандидати. Дори насочено съобщение не е защитено от такова изкривяване. Изглежда, че по-лесно е да се забележи специално изпратено послание, отколкото случаен източник на радиошум. Но предавателят не контролира плазмата около своята звезда. Внимателно избраната честота може да напусне родната система вече в променена форма.

Новите изчисления не отменят класическите търсения на сигнали. Тясната радиолиния продължава да е добър кандидат за изкуствен произход, защото естествените източници рядко дават толкова чисти пикове, но земните програми ще трябва да търсят не само тънката линия, но и следа, която звездната обстановка е успяла да разшири.

Практическото заключение е просто: алгоритмите на SETI трябва да се настройват не само за изключително тесни пикове, но и за по-широки профили. При избора на цели са важни типът на звездата, нивото на активност, честотата на наблюдението и условията около планетите. За спокойна звезда ще е подходящ един филтър, а за бурна червено джудже – друг. Бъдещите радиотелескопи ще се нуждаят от по-гъвкави методи за обработка на данни. Новите радиомасиви ще могат да събират огромни обеми от наблюдения, но само чувствителността не е достатъчна, ако програмата търси прекалено тесен сигнал. За търсенето на извънземни технологии трябва да се вземе предвид не само изпратеното съобщение, но и пътят през плазмата около звездата-източник.