Идеята Марс да стане обитаем отдавна е очаровала учените и писателите на научна фантастика. Червената планета изглежда като най-близкия кандидат за човешка колонизация, но нови изчисления ни напомнят за пореден път, че пътят към „втора Земя“ е много по-сложен, отколкото бихме искали да вярваме.

Проучване на Слава Туришев от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, публикувано в APS Open Science, показва, че тераформирането на Марс не се ограничава до специфични технологични предизвикателства, а по-скоро до фундаментални физически мащаби, които човечеството просто все още не може да преодолее.

Планета с пет „нива на бъдещето“

Превръщането на Марс в обитаем свят може да се представи на няколко етапа. Първо, това е днешният Марс: студен, почти без атмосфера, където хората могат да оцелеят само в херметически облечени скафандри и убежища.

Следващата стъпка е да се повиши налягането поне до ниво, при което водата може да съществува едновременно в три състояния. Следват по-амбициозни сценарии: създаване на локални „зелени зони“ под куполите или т.нар. паратераформиране, и евентуално повишаване на налягането до нива, при които човек би могъл да бъде на повърхността без непосредствена опасност.

Крайната цел изглежда почти фантастично: пълна атмосфера с кислород и азот, подходяща за дишане без спомагателни системи.

Проблем, който не може да бъде решен с „малко ресурси“

Ключовата трудност е мащабът. Дори за леко повишаване на атмосферното налягане на Марс са необходими квадрилиони килограми газ. За пълна атмосфера това е маса, сравнима с тази на големите луни на планетите в Слънчевата система.

И това е само началото. Повишаването на температурата на планетата до нива, при които може да съществува течна вода, би изисквало гигантски огледални системи, покриващи десетки милиони квадратни километри, или други методи за глобално „затопляне“ на планетата.

Кислородът е отделно предизвикателство. Необходими са стотици милиарди тонове от него и най-реалистичният начин е да се разгради водата. Но дори това означава преработка на огромни количества марсиански лед.

Най-голямата пречка е енергията

Въпреки всички материални трудности, основната бариера е енергията. За да се създаде пълноценна атмосфера, биха били необходими около 10²⁵ джаула енергия. Това е ниво, което надвишава десетки пъти сегашното глобално потребление на човечеството и то в продължение на векове непрекъсната работа.

Всъщност, дори ако ресурсите на Марс ни позволяват да осъществим някои процеси, все още не можем да „платим“ за това с енергия.

Марс не е закрит, а отложен

Това не означава, че Марс ще остане недостижим завинаги. Изследователите подчертават, че частичните решения като големи запечатани комплекси или локални екосистеми са доста реалистични в обозримо бъдеще.

Но пълната трансформация на планетата в свят, подобен на Земята, изглежда остава въпрос не на десетилетия или дори векове, а на много по-дългосрочна перспектива ако изобщо стане възможна. Марс остава привлекателна цел, но не като „нова Земя“, а като дългосрочен проект на цивилизация, която едва започва да се учи да работи с планетите.