Вече повече от десетилетие планетата GJ504b е нещо като куриоз – лесна за забелязване, но трудна за разгдаване. Планетата, която се върти около звезда, подобна на Слънцето, намираща се на разстояние от около 57 светлинни години от Земята от момента на откриването си през 2013 година привлича вниманието на астрономите с необичайния си розов оттенък. Дългогодишните наблюдения не успяха да обяснят странния цвят на атмосферата на планетата.
На телескопа „Джеймс Уеб“ обаче му бяха необходими само два часа наблюдения, за да установи, че причината за толкова нетипичния цвят на GJ504b са солените облаци.Използвайки способността на „Джеймс Уеб“ да отделя слабата светлина на планетата от ярката светлина на близката звезда, група изследователи от Северозападния университет в Чикаго за първи път получи подробни спектроскопични данни за GJ504b. На пръв поглед атмосферата на планетата не изглеждаше необичайна – в нея се съдържаха водна пара, метан, въглероден диоксид и амоняк. Този състав обаче не можеше да обясни необичайния цвят на планетата.
Тогава учените решиха да не се ограничават само с химичния състав на атмосферата и проучиха процеса на преминаване на светлината през атмосферата на планетата. Оказа се, че причината за розовото сияние са слоевете от облаци, състоящи се от изпарени частици сол. Тези облаци разсейват и отслабват светлината от по-дълбоките слоеве на атмосферата, изкривявайки спектралните сигнали, засечени от телескопа.
Това откритие добавя допълнително ниво на сложност към интерпретацията на атмосферите на екзопланетите от страна на астрономите. Става въпрос не само за това какви газове се съдържат в тях, но и за това как структурата на атмосферата (особено облаците) може да изкриви или да прикрие тези признаци. Но дори и с оглед на новите данни за учените остава загадка дали GJ504b се е образувала като типична планета от диска от вещество около млада звезда, или като звезда чрез колапс на газов облак.
Самата GJ504b не се вписва в съществуващите категории. С маса, която е приблизително 25 пъти по-голяма от тази на Юпитер, тя се намира някъде между голям газов гигант и кафяво джудже. Астрономите обикновено я наричат спътник с планетарна маса. Тя също така е относително студена в сравнение с други екзопланети, наблюдавани директно на снимки – температурата ѝ е около 288°C. Повечето подобни обекти често имат температура над 538°C.
Тази ниска температура свидетелства за огромната възраст на планетата, която се оценява в диапазона от 2,5 до 4 млрд. години. Именно ниската температура на небесното тяло затрудняваше неговото изследване, тъй като по-студеният обект има по-слабо излъчване и е трудно да се анализира с помощта на наземни обсерватории. Тук на помощ дойде високата чувствителност и точност на модерния космически телескоп на НАСА. Неговите уреди са способни да филтрират различни смущения и да изолират определени дължини на вълните, което позволява да се извличат полезни сигнали от обекти, които в противен случай биха се загубили в шума.