По-рано астрофизикът от Оксфорд Брайън К. Лъки предположи, че следи от извънземни технологии може да са се съхранили в лунния прах заедно с междузвездната материя. Този подход допълва ново обяснение за търсенето на извънземен живот: изследователи от института SETI смятат, че потенциалните радиосигнали могат да бъдат изкривени от плазма и други процеси в близост до далечните звезди до такава степен, че съвременните телескопи просто не са в състояние да ги засекат, както съобщава Live Science.

В продължение на десетилетия астрономите търсят радиосигнали от евентуални извънземни цивилизации, но досега не са открили убедителни доказателства за технологично напреднал живот извън Земята. Ново проучване предполага, че причината може да не е отсъствието на извънземни, а по-скоро техните сигнали претърпяват значителни промени, преди да достигнат Земята.

Резултатите от проучване, публикувано в The Astrophysical Journal, може да предложат едно обяснение за така наречения парадокс на Ферми. През 1950 г. физикът Енрико Ферми поставя въпроса: ако Вселената съдържа огромен брой потенциално обитаеми планети, тогава защо човечеството все още не е открило никакви доказателства за други цивилизации?

Авторите на новото проучване са стигнали до заключението, че космическото време, генерирано от родителската звезда на планетата, може да разшири спектъра на хипотетичните техносигнали, разпръсквайки енергията им в по-широк диапазон от честоти. В резултат на това такива сигнали стават значително по-слаби и могат да останат под прага на откриване от съвременните инструменти.

„Ако сигналът се разширява от средата около звездата му, той може да е под нашата граница на откриване, дори ако действително съществува. Това потенциално помага да се обясни радиовълнението, което наблюдаваме, когато търсим техносигнали“, обясни астрономът от Института SETI и водещ автор на изследването Вишал Гаджар.

Един от начините за търсене на извънземен живот е откриването на теснолентови сигнали – остри пикове в мощността на радиоизлъчването, които обикновено заемат само няколко херца от честотния диапазон.

„Такива сигнали не се срещат естествено. Ако видим много теснолентов сигнал, знаем, че е изкуствен или поне изключително интересен“, отбелязва астрономът от Тринити Колидж в Дъблин Евън Кийн.

Според изследователите, човечеството би могло лесно да открие подобни сигнали, ако те идват например от марсоходи на Марс. Все още обаче не са засечени теснолентови предавания с явно извънземен произход.

Авторите на новото изследване предполагат, че проблемът може да се крие в самата форма на сигналите, които астрономите търсят. Космическото време включва промени в околната космическа среда, причинени от заредени частици, радиация и изхвърляния на коронална маса – гигантски облаци плазма, излъчвани от звезда. Подобни процеси протичат и около други звезди.

Вишал Гаджар и неговата колежка Грейс Браун изследвали как космическото време в миналото е влияело на комуникациите между Земята и космическите кораби и по-специално Mariner IV, който прелетя близо до Марс през 60-те години на миналия век, и космическия кораб Viking, изстрелян през 1977 г. Използвайки тези данни, изследователите създали една от най-големите бази данни с примери за разширяване на сигнала. С помощта на нея те моделирали как подобни на Слънцето звезди биха могли да повлияят на сигналите от екзопланетите.

Учените са обърнали специално внимание на червените джуджета – най-разпространеният тип звезди в Млечния път. Те съставляват около три четвърти от всички звезди в нашата галактика и много от тях съществуват от ранните етапи на историята на Вселената.

Тъй като няма директни измервания на космическото време в близост до такива звезди, изследователите създадоха компютърни модели на това как теснолентовите сигнали се разпространяват през междупланетната плазма. Резултатите показват, че сигналите от планетите около червените джуджета са особено „размазани“, което ги прави още по-трудни за откриване.

В своята работа авторите предлагат нов модел, който позволява да се оцени степента на изкривяване на сигнала в зависимост от неговата честота и вида звезда, около която обикаля планетата.

Изследването не дава окончателен отговор на Парадокса на Ферми, но предлага ново обяснение за липсата на контакт с извънземни цивилизации. Според авторите, тишината на Вселената може да показва не липсата на предаватели, а ограничения на нашите методи за търсене.

Астрофизикът от Университета в Манчестър Майкъл Гарет приветства резултатите от изследването.

„Това е значителен принос, който изследователите на SETI и екипите за обработка на сигнали трябва да вземат предвид. Една от силните страни на тази статия е, че тя се основава и на реални измервания, базирани на десетилетия наблюдения от космически апарати“, отбелязва той.

В същото време Гарет подчертава, че изследването се отнася само до теснолентовите сигнали, докато съществуват и други възможни начини за откриване на технологично напреднали цивилизации.

Директорът на Breakthrough Listen Oxford Hub Андрю Симион отбелязва, че тази работа е първото проучване, което изследва влиянието на средата на екзопланетните системи върху възможността за откриване на техносигнатури.

„Тази работа предполага много специфичен механизъм, чрез който сигналът в крайна сметка може да бъде потвърден като вероятно произхождащ от далечна планетарна система“, подчертава той.

Авторите препоръчват бъдещите търсения, особено с помощта на телескопи от следващо поколение като SKA-Low, да вземат предвид разширяването на сигнала, за да увеличат шансовете за откриване на извънземен живот.

Спомнете си, че редкият междузвезден гост 3I/ATLAS предизвика търсене на извънземни технологии от SETI.