Проучване показа, че един от най-популярните хербициди в света може да допринесе за развитието на резистентност на опасни бактерии към антибиотици. Учените са открили, че болничните щамове на супербактерии, резистентни към много лекарства проявяват висока резистентност към глифозат. Това сочи, че хербицидите, широко използвани в селското стопанство, могат да имат непреднамерен страничен ефект, като подбират и допринасят за разпространението на резистентни микроби в почвата.
Глифозатът е най-широко използваният неселективен системен хербицид в света. Той унищожава ефикасно едногодишни и многогодишни плевели, като прониква през листата им и достига директно до кореновата система.
„Показахме, че най-разпространените видове мултирезистентни бактерии от болниците са устойчиви не само към много класове антибиотици, но и към високи концентрации на хербицида глифозат.“
заяви д-р Даниела Сентрон, старши автор на проучването, публикувано в списанието „Frontiers in Microbiology“В продължение на десетилетия известния „Раундъп“ беше тясно свързан с глифозата – хербицид, регистриран за първи път в САЩ през 1974 година. Днес отговорът е по-сложен. „Раундъп“ за домашна употреба, който се продава в магазини за домакински и градински стоки вече не съдържа глифозат, а в състава му могат да влизат триклопир, флуазифоп и дикват. Глифозатът обаче остава в професионалните и селскостопанските продукти „Раундъп“, използвани в земеделието, ландшафтното проектиране и за други търговски цели.
Раундъп е известен и в България
За да проверят тази връзка, изследователите анализираха 68 щама бактерии, събрани през 2018 и 2020 година от отлагания от дъното в природния резерват в делтата на Парана (Аржентина), където никога не са се използвали хербициди, но глифозатът се използва активно в съседните земеделски земи. Резултатите бяха сравнени с 19 щама от местни болници (включително мултирезистентни видове) и 15 щама от животновъдни ферми и земеделски почви, третирани с хербициди.
Болничните щамове показаха широка резистентност към антибиотици: 74% от тях бяха резистентни към карбапенемите – антибиотиците „на последна надежда“. При това всички болнични щамове се оказаха и силно резистентни към глифозат и хербицидите на негова основа.
Глифозатът отдавна е предмет на научни спорове: той е вреден за членестоногите (особено за пчелите), а Международната агенция за изследване на рака го класифицира като „вероятен канцероген за човека“. Няколко европейски държави (Франция, Белгия, Нидерландия) вече ограничиха употребата му в бита, а Германия забрани прилагането му на обществени места. Въз основа на резултатите учените призовават за затягане на регулирането на пестицидите.