Учени разработиха нова стратегия за ваксинация срещу генитален херпес, която предизвиква силен имунен отговор директно в тъканите, където се появява инфекцията. В предклинични експерименти този подход осигурява дълготрайна защита. Резултатите откриват възможността за създаване на ефективни методи за предотвратяване на често срещаната инфекция.
Съществуващите лекарства помагат за овладяване на симптомите, но не са в състояние да елиминират вируса от организма или да предотвратят предаването му на други хора. Досега един от основните проблеми при стандартните интрамускулни инжекции беше слабата защита директно във вагиналната лигавица, през която вирусът навлиза в организма. Сега учени от САЩ са решили този проблем, като са използвали подхода „подготви и ангажирай“, пише Medical Express.
На първия етап имунната система се активира чрез обичайната интрамускулна ваксинация. След това в мястото на потенциалната инфекция се доставят специални компоненти, които привличат имунните клетки там и засилват местната защита. За тази цел учените създават наночастиците BEACON, които представляват комплекс от имуностимулираща ДНК и хемокин – протеин, който насочва движението на имунните клетки.
При предклинични експерименти с мишки ваксинацията е довела до формиране на силен местен имунен отговор. В тъканите на лигавицата се появяват както имунни клетки, така и антитела срещу херпесния вирус. Защитата се запазва в продължение на поне шест месеца след ваксинацията.
Най-впечатляващите резултати са получени след заразяването на животните: 80% от тях не са показали признаци на заболяване в продължение на шест месеца. За сравнение, въвеждането само на интрамускулна ваксина е показало ефикасност от едва 40%.
Сега учените проучват възможността за използване на технологията не само за превенция, но и за лечение на съществуваща инфекция. Друга насока е свързана с разработването на назална форма на ваксината, което потенциално ще позволи лекарството да се използва и при мъжете.
По-рано други учени блокираха проникването на херпесния вирус в клетките. Преди това те откриха ключов път, който е от решаващо значение за разпространението на херпеса.