Кратък обмен на мнения в социалната мрежа X отново привлече вниманието към пътуването към други звездни системи. Илън Мъск написа, че в бъдеще ще бъдат инвестирани един трилион пъти по един трилион долара в създаването на антиматерия, за да могат хората да пътуват до други звездни системи. Той добави, че бъдещите цивилизации може би ще измерват богатството си в маса и енергия, а не в пари. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман отговори, че подкрепя задвижването с антиматерия.

Антиматерията по същество е огледален образ на нормалната материя. Всяко електрон има позитрон, който е идентичен с него, но има противоположен заряд. Всеки протон съдържа антипротон. Формулата E = mc² гласи, че когато частиците се сблъскват, тяхната маса се превръща в енергия. Когато един грам антиматерия се сблъска с един грам нормална материя се отделя енергия, равна на около 43 килотона ТНТ, което е почти три пъти повече от енергията на бомбата, хвърлена над Хирошима. Химическите ракети могат да превърнат в енергия само малка част от горивото си, а ядреният синтез далеч не е толкова ефективен, колкото антиматерията.

Фактът, че може да се получи много по-голяма тяга от много по-малко маса оказва значително влияние върху типа космически кораб, който може да се построи. Настоящите двигатели трябва да носят по-голямата част от теглото си под формата на гориво, което след това се изхвърля веднага щом се изчерпи. Система, базирана на антиматерия би могла да осигури много по-голяма тяга при много по-малко тегло. 6 до 9 месеца, за да се стигне до Марс, сега би могло да се осъществи за седмици, а достигането до най-близките звезди, което с настоящата технология отнема десетки хиляди години би могло да се осъществи за един човешки живот или за няколко десетилетия при скорост от няколко процента от скоростта на светлината. По-малко време в космоса означава по-малко радиация и безтегловност за екипажа, което е значително предимство.

I support antimatter propulsion.

— NASA Administrator Jared Isaacman (@NASAAdmin) June 19, 2026

Предложени са няколко идеи за превръщане на анихилацията в тяга. Един от подходите е да се съчетаят потоци от антиматерия и материя в специална камера, откъдето получените частици и лъчение се изстрелват към задната част. Друг подход предлага същото, но използва енергията за нагряване на гориво като водород, което след това се разширява и генерира тяга. Съществува и концепцията за използване на миниатюрни количества антиматерия за иницииране на по-големи реакции на ядрен синтез или делене, което би позволило още по-ефективно разпределение на ограничените запаси от антиматерия. Всеки един от тези подходи се опитва да реши един и същ проблем: как да се използва освободената енергия и да се превърне в тяга, без да се унищожи корабът.

Проблемът е, че създаването на антиматерия е абсолютен кошмар. Ускорителите на частици я генерират чрез сблъсък на частици, но този метод създава изключително малки количества. След години на експерименти места като ЦЕРН са успели да произведат само нанограми. За да се достигнат количествата, необходими за създаването дори на малка сонда, ще се наложи откриването на нови начини за нейното производство и много по-ефективни начини за събирането ѝ.