Преди три месеца американската космическа агенция обяви промяна в курса на лунната си програма, като заложи на база на повърхността на спътника, а не на орбитален пост. Това решение вече доведе до първата голяма „ревизия“ на техническите договори. Ключовият елемент на бъдещата станция – обитаемият модул HALO – всъщност е попаднал „под ножа“. Тъй като в него вече са инвестирани повече от 1 млрд. долара, на изпълнителите му е наредено да спрат работа и съдбата на многомилиардния проект окончателно виси във въздуха.
През март тази година в централата на НАСА във Вашингтон се състоя събитие, което коренно промени траекторията на американската лунна програма. Ръководството обяви прехвърлянето на ресурси от близката до Луната станция „Гейтуей“ (Lunar Gateway) към създаването на постоянно селище на южния полюс на Луната. В рамките на този курс беше решено да се „замрази“ разработването на някои компоненти на станцията. Един от тях – енергийният модул PPE – намери нов живот като ядро за демонстрация на ядрено електрическо задвижване в дълбокия космос. Но съдбата на второто ключово звено се оказа много по-неясна, пише Ars Technica.
Става дума за модула HALO (Habitation and Logistics Outpost) – запечатано отделение с дължина 6,1 м, което трябваше да бъде основното място, където астронавтите да живеят по време на посещенията си в Gateway. В него екипажът щеше да прекарва по-голямата част от времето си, провеждайки научни експерименти и управлявайки станцията. НАСА вече е похарчила 1,1 млрд. долара за разработването и интегрирането на този жизненоважен възел, като е сключила договор с отбранителния гигант Northrop Grumman. Изглеждаше, че модулът, чийто дизайн е близо до финала, ще бъде адаптиран за наземна база, но реалността се оказа по-сурова.
Според два независими източника миналата седмица на Paragon Space Development, компанията, отговорна за разработването на системите за животоподдържане на HALO (договорът е на стойност над 100 млн. долара), е било наредено незабавно да спре цялата работа.
Northrop Grumman не потвърждава официално пълната отмяна на проекта, но в коментари за пресата признава, че повечето от служителите, ангажирани с HALO, вече са прехвърлени към други проекти в космическото портфолио на компанията. Това е косвено указание, че модулът се подготвя за тихо „пенсиониране“.
Причините за спирането все още не са официално назовани, но експертите подчертават два основни фактора. Първият е логистичен: един зареден модул HALO тежи 8-9 тона. Доставянето на такъв товар до повърхността на Луната изисква огромни ресурси и не се вписва в предпазливия принцип на НАСА „първо ходи, после бягай“ при тренировките за кацане. Вторият е технически: инженерите и преди са се сблъсквали с проблеми с корозията в конструкцията на HALO. Отстраняването на дефекта би могло да изисква непредвидени разходи и време, които новата архитектура на мисията признава за непрактични.
Източници от агенцията твърдят, че раздялата с Northrop Grumman е била при „добри условия“ и страните са успели да се споразумеят за новата роля на компанията в изграждането на лунната база. Въпреки това спирането на HALO е знак, че лунната орбитална станция, считана доскоро за крайъгълен камък на програмата „Артемида“, продължава да губи значение.
Проектът Gateway окончателно се превръща от приоритетна цел в технически полигон за изпитания на отделни технологии, отстъпвайки място на директното кацане и строителство на повърхността на естествения ни спътник.
Въпреки неотдавнашната промяна в приоритетите американската космическа агенция не се отказва от опитите да открие следи от древен живот на Марс. Както заяви директорът на НАСА Джаред Айзъксман в интервю за блогъра Бени Джонсън, ако мисията за доставяне на проби на Земята е успешна, шансовете да се докаже съществуването на древен микробен живот на Марс са повече от 90 процента.