Да играе е една от основните роли на човек. Играта е с него от неговите най-ранни години до старостта му. В детството развива неговите физически способности, а по-късно го подготвя за социалните и другите му роли, които „играе“ през целия си живот. Защо да е по-различно с видеоигрите? Оказват ли значение и до каква степен видеоигрите в живота на „порасналите деца“?

Организация се е опитала да намери отговор на въпроса за пореден път. За тази цел, JMIR Serious Games, научно списание, разглежащо ефектите от игрите и игровите симулации в области, като обучението, медицината, образованието, рехабилитацията и социалната промяна, решава да проведе специална анкета. Тя обхваща 2251 пълнолетни над 21 години. Изследвана е темата има ли позитивно влияние играенето на видеоигри върху емоционалното състояние на човек и чувството му за самота. Последното е особено наболяла тема в ерата на (анти-)социалните мрежи и живота пред екрана на човек днес.

„Обратно на стереотипа, че играенето на видеоигри е просто опит да се избяга от действителността, ние установихме, че игрите с открит свят и по-достъпните, жизнерадостни игри, могат да помогнат за едно по-устойчиво, стоическо, емоционално състояние, както и да се преборят със самотата“, пишат в част от заключенията в доклада си JMIR Serious Games. Авторите на изследването са убедени, че някои видеоигри могат да са със сигурност решение за това, което днес е известно, като „самотническа епидемия“ (loneliness epidemic).

За целта на проучването си, те вземат основно две игри. Едната е такава с открит свят с фокус над изследването на света ѝ – The Legend of Zelda: Breath of the Wild, другата – по-неангажиращо заглавие, като Yoshi’s Crafted World.

Били изследвани две групи хора: такива, които играят активно видеоигри и такива, които не играят въобще. Използвайки научни методологии, авторите стигнали до набор от изводи. Най-важните от тях са, че както тези, които играли Zelda, така и тези играли Yoshi’s демонстрират по-висок стоицизъм.

Стоицизмът се определя, като философия, проповядваща самодисциплина, лична етика и устойчивост при възникнали житейски проблеми (Holstee). Счита се, че стоицизмът помага за управлението на негативните емоции и фокусиране над това, което е под контрола на човек. Освен това, както играещите едната игра, така и другата демонстрират по-ниско чувство на самота.

„Изследването ни е иновативно по отношение на това, че идентифицира стоицизма като емоционална пътека, чрез която видеоигрите могат да намалят чувството за самота“, пишат авторите на изследването. И вместо пасивно бягство от действителността, игрите всъщност могат да действат като активни пространства за култивиране на устойчивост. Изследването представя също така и една концептуална рамка за „дигитална диета“. Според нея, балансираното комбиниране на игри с открит свят (Zelda) с по-неангажиращи забавления (Yoshi) осигурява синергистична психологическа подкрепа.
Пълният текст на проучването може да откриете тук.