Антарктида е огромен леден блок, под който се крие суша и едва ли учените могат да бъдат упреквани, че искат да надникнат в тайните, които тя пази. Но тъй като не е възможно да се изпратят хора там (вече има строго ограничение за най-голямата дълбочина, до която човек е достигал в океана) вместо това там беше изпратен роботът „Ран“. Апаратът представляваше яркооранжево автономно подводно превозно средство с дължина около 6 метра.
През 2022 година „Ран“ беше изпратен в кухината под шелфовия ледник „Дотсън“ в Западна Антарктида. Там той проучи долната част на шелфовия ледник, като я сканираше с помощта на сонар, насочен нагоре. „Ран“ обходи площ от 87 квадратни километра, а изображенията, които получиха изследователите бяха меко казано странни.
Ран
Оказа се, че ледът не е бил един гладък слой, противно на очакванията на изследователите. На някои места той се спускаше на „тераси“, нещо като замръзнала стълба. На други места образуваше канали и издълбани бразди. Имаше и ями с форма на сълза, прорязващи леда нагоре, някои от които с дължина почти 300 метра. Всичко това беше нова информация, тъй като нищо от това не се виждаше на сателитните снимки.
Анна Валин, океанографката от Университета в Гьотеборг, която ръководеше изследването сподели, че всъщност се е почувствала като че ли за първи път поглежда към обратната страна на Луната. Но това дори не беше най-изненадващата част. Когато екипажът се върна, за да погледне отново в началото на 2024 година, специално за да види как се е преместил ледът, Ran се потопи отново и повече не излезе на повърхността.
„Ран“ не само престана да изпраща сигнали, но и не остави никакви останки. Последващите опити за издирване с помощта на акустично оборудване, хеликоптери и дронове не доведоха до никакви резултати. РРазбира се, има теории – екипът изказа предположения като механична повреда, сблъсък с леда или може би дори любопитни тюлени. Във всеки случай дълбокото море е сурово към машините, а налягането може да смаже подводница, която се потопи прекалено дълбоко. Каквато и да е причината за изчезването, картите, които „Ран“ е изпратила преди да се изгуби се оказаха доста полезни.
Човек би си помислил, че шелфът ще се топи равномерно, както кубче лед в чаша с топла вода, но картите показват, че при Дотсън не е така. Топенето се дължи на течение, наречено „Циркумполярна дълбоководна вода“ – относително топла и солена вода, която се носи нагоре от Южния океан. Тя достига до долната част на шелфа и тихо го разяжда. „Топла“ е преувеличено определение в този случай, но дори и малка температурна разлика има голямо значение за леда.
Това течение също помага да се обяснят странните форми, наблюдавани под леда. Това разнообразие от форми се дължи на променящите се скорости на течението. Когато то е бавно, ледът се изтрива на постепенни стъпки, като в крайна сметка образува тези наслоени „тераси“. Когато е бързо, се получават по-гладки бразди, канали и тези вдлъбнатини с форма на сълза. Освен това, определени области на леда са изложени на различна сила на течението. Например, западната част на „Дотсън“ се топи по-бързо просто защото теченията там са по-силни и пренасят повече топлина към леда. Източната страна е по-спокойна.
В крайна сметка обаче откритията изясняват едно ключово нещо: шелф като „Дотсън“ действа като спирачка, задържаща ледниците, които се намират на сушата зад него. Тази спирачка е важна, защото когато се изтъни, тя губи своята устойчивост и ледниците започват да се плъзгат в океана. Ледът на сушата в крайна сметка повишава нивото на морето, което води до по-високи приливи и по-голяма вероятност от наводнения – дори за крайбрежия, намиращи се на другия край на света от Антарктида. Още от 1979 година насам топенето на леда в Антарктида е повишило нивото на морето с около един сантиметър. Карти като тази на „Ран“ са изключително полезни в тази област, защото помагат на изследователите да прецизират прогнозите си.