Учените са направо запленени от една нова, смела и изключително перспективна идея за бъдещето на космическите изследвания. Изследователи твърдят, че „изобилните ресурси“ на най-големия спътник на Сатурн – Титан – могат да го превърнат в перфектната междупланетна спирка за астронавти, отправящи се на далечни мисии в дълбокия космос. Това интригуващо предложение е представено в официално подкрепено от НАСА проучване, което в момента се рецензира за публикуване в престижното научно списание Acta Astronautica.
„Титан буквално прелива от въглеводороди — това, което на Земята наричаме нефт и природен газ“, споделя ръководителят на изследването Конър Никсън, астроном в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, пред научното издание Universe Today.
Наистина, тази огромна луна, която е с около 50% по-широка от земния естествен спътник, притежава множество уникални характеристики, които я правят изключително привлекателна като космическа междинна станция. Тя е единственото небесно тяло в Слънчевата система извън Земята, което има гъста, богата на азот атмосфера, както и повърхностни реки, езера и морета. Те обаче са изпълнени не с вода, а с течен метан и етан — съединения, които учените смятат за потенциални предшественици на живота.
Огромният потенциал на извънземните горива
Никсън и неговият екип са изследвали подробно потенциалните начини за практическо използване на тези огромни резервоари от въглеводороди и са стигнали до заключението, че Титан е напълно жизнеспособен кандидат за изграждане на постоянна предна база. За сравнение земната Луна, върху която НАСА планира да започне изграждането на първата обитаема база още през 2027 г., разполага с изключително оскъдни запаси от въглеводороди като метан, отбелязва Futurism.
„Тази комбинация от изобилие на редуциран въглерод, заедно с наличния азот и кислород, превръща Титан в един примамлив свят, изключително богат на ресурси“, пише научният екип в своя доклад.
Никсън пояснява, че атмосферата на спътника съдържа около 5% метан (който на Земята се използва масово за отопление и готвене), докато повърхността крие „по-тежки въглеводороди“: пропан (използван в бутилки за барбекю), бутан (за запалки), както и керосин и бензин.
„Освен за директно изгаряне и производство на енергия, от тези въглеводороди можем да произвеждаме и огромно количество продукти: пластмаси, синтетичен каучук и суровини за всичко — от разтворители до фармацевтични продукти и дори синтетични храни“, добавя астрономът.
Въз основа на тези химически дадености учените предполагат, че луната може да служи или като научно човешко селище, или като стратегическа космическа бензиностанция. Според техните изчисления астронавтите биха могли да презареждат резервоарите на своите кораби там както на връщане към Земята, така и при пътувания към най-отдалечените и непознати кътчета на нашата Слънчева система — като Нептун, Уран или дори към други от интересните спътници на Сатурн.
Когато даден космически кораб кацне за междинно спиране на Титан, екипажът ще може да си набави не просто ракетно гориво, а и основни суровини за храна, материали за 3D принтери за изработка на резервни части, текстил, инструменти и много други ценни консумативи.
Предизвикателства с титанични размери
Разбира се, Титан поставя и някои наистина „титанични“ предизвикателства пред изграждането на подобна инфраструктура. Средните температури на повърхността са сковаващи — около -179°C. Атмосферното налягане на повърхността също е с 50% по-високо от това на нашата планета, а гравитационната сила е едва една седма (1/7) от това, с което хората са свикнали на Земята. Интересен факт е обаче, че комбинацията от гъста атмосфера и слаба гравитация всъщност би улеснила значително летенето на механични устройства и хора със специални крила над повърхността.
Въпреки сериозните възпиращи фактори и екстремния студ, създаването на подобна космическа междинна станция може да се окаже жизненоважна стъпка, ако човечеството планира да пътува все по-навътре в открития космос.
„Въпреки че подобни визии за момента са в сферата на спекулациите, уникалните ресурси, налични на Титан във външната Слънчева система, подсказват, че в бъдеще неизбежно ще бъдат разработени мисии, които да се възползват от тях“, заключава научният труд.
Като ключова първа стъпка към тази цел, през 2028 г. НАСА планира да изстреля амбициозната мисия „Dragonfly“ (Водно конче). Това е високотехнологичен роботизиран роторкрафт (голям дрон), чиято основна цел ще бъде да прелита от място на място по повърхността на Титан, за да изследва състава на неговата почва и атмосфера. Мисията ще провери дали спътникът наистина притежава необходимите съставки за поддържането на минал или настоящ живот и ще положи основите за бъдещите пилотирани експедиции до този удивителен свят.