Пулверизирани технологии от отдавна загинали извънземни цивилизации може да лежат разпръснати из цялата ни Слънчева система, включително и на повърхността на Луната. Това сочат изненадващите изводи от ново научно изследване, което преобръща традиционните представи за това как трябва да търсим разумен живот в космоса.
Поради необятността на Вселената и огромните времеви мащаби, вероятността напреднали извънземни форми на живот да съществуват по абсолютно същото време като хората е изключително малка. Въпреки това съществува реален шанс човечеството буквално да се натъкне на руините на някоя изчезнала извънземна цивилизация, твърди астрофизикът от Оксфордския университет д-р Брайън Лацки (Brian Lacki).
Пасивно срещу активно търсене: Нов подход в SETIНастоящите усилия за откриване на извънземен разум (известни като проекта SETI) се фокусират предимно върху улавянето на „активни“ сигнали, изпратени от дълбокия космос, като например радиовълни. Д-р Лацки обаче отбелязва, че самите хора са започнали да излъчват радиосигнали в космоса едва през последния век. Това е нищожен миг на фона на милиардите години история на Вселената.
Ето защо, за да открием напреднали извънземни, много по-добра стратегия би била да търсим „пасивни“ признаци на техните технологии. Става въпрос за космически реликви и артефакти, които могат да оцелеят в продължение на милиарди години, аргументира се ученият в своята разработка, публикувана в научната платформа arXiv.
Астрофизикът теоретизира три основни типа „пасивни“ признаци на извънземни технологии:
Окултер (Occulter): Това е масивен космически обект, създаден по изкуствен път, който блокира светлината от ярък източник, например звезда. Той създава ефект, подобен на изкуствено затъмнение. Ако една изчезнала цивилизация е изградила такъв обект, неговият транзитен отпечатък би изглеждал напълно неестествено за астрономите на Земята. За разлика от активните сигнали, окултерът няма нужда от източник на енергия, радиопредавател или поддръжка – той просто би се движил в орбита завинаги, причинявайки периодичен спад в яркостта на своята звезда. Глинтър (Glinter): Този термин се отнася до гигантска леща или огледален обект, който една напреднала цивилизация би могла да изгради, за да пренасочва или концентрира светлината на дадена звезда. Принципът е подобен на начина, по който нашите собствени сателити отразяват слънчевата светлина, но в невъобразимо по-голям мащаб. Дифузер (Diffuser): Това е най-простият вид пасивен извънземен знак. Дифузерът просто разпръсква падащата върху него светлина в много посоки. Той може да бъде използван за получаване на много специфичен и разпознаваем светлинен спектър. Интересното е, че хората вече използват подобна технология на някои от своите космически апарати, включително на лунните ровъри, за провеждане на експерименти с ретрорефлектори. Дифузерът на космическия кораб разпръсква светлината по точно определен начин, което помага за калибрирането на телескопите на Земята и за изучаването на атмосферните ефекти на други планети и луни. Сферите на Дайсън и раждането на „технозърната“
Д-р Лацки е категоричен, че можем да забележим останките от такива технологии в космоса, дори ако съществата, които са ги създали, отдавна са изчезнали.
Една от технологиите, за които астрономите вярват, че могат категорично да потвърдят извънземно присъствие, е прочутата Сфера на Дайсън. Тя носи името на британско-американския физик Фрийман Дайсън. Той теоретизира, че всяка напреднала цивилизация, изправена пред нарастващи енергийни нужди, в крайна сметка би впрегнала по-голямата част или цялата енергия от своята звезда. Това може да се постигне чрез изграждане на гигантски масиви от соларни панели в космоса, които да улавят и изпращат енергия към планетата, или чрез огромни рояци от орбитиращи космически кораби, образуващи твърда обвивка около звездата.
Макар откриването на непокътната Сфера на Дайсън да е изключително трудно предизвикателство, д-р Лацки твърди, че можем да открием нещо друго в космическата пустош – т.нар. „технозърна“ (technograins). Това е микроскопичен прах, останал от разрушаването, сблъсъците или естествения разпад на подобни мегатехнологии под влиянието на времето.
Древният космически прах: Защо Луната е перфектната капсула на времето?Според научния труд, тези извънземни технозърна могат да бъдат уловени от звездните ветрове и да пътуват през пространството до други звездни системи. Докато нашата собствена Слънчева система се движи през галактиката Млечен път, нейните планети и луни преминават през различни региони и буквално „замитат“ и събират част от този междузвезден прах.
Ако пресеем лунния реголит (слоят от рохкав прах и скални парчета, покриващ Луната), бихме могли да извадим късмет и да открием тези извънземни микрочастици. Луната е идеалното място за такова търсене, тъй като за разлика от Земята, тя няма атмосфера, вятър, вода или тектонична дейност, които да разрушат или погребат падналия космически прах. Там той остава запечатан и непроменен в продължение на милиарди години.
В крайна сметка това, което накрая ще открием от свръхнапрендалите извънземни цивилизации, може да не са макроскопични обекти, умишлено поставени в космоса. Много по-вероятно е да се натъкнем на фин прах – неволното микроскопично завещание на нашите възможни предшественици във Вселената, което все още чака да бъде открито.