Това е времето на Слънцето да заблести с пълна сила: неделя е най-дългият ден от годината в северното полукълбо. Този ден бележи лятното слънцестоене, което поставя началото на астрономическото лято на север от екватора. Точно обратното е в южното полукълбо, където това е най-краткият ден в годината и там започва астрономическата зима.

Думата „слънцестоене“ (на латински: solstice) произлиза от латинските думи „sol“ (слънце) и „stitium“, което може да означава „спиране“ или „пауза“. Лятното слънцестоене представлява крайната точка на годишния марш на Слънцето нагоре в небето, когато то описва своята най-дълга и най-висока парабола (дъга). Лошата новина за любителите на слънчевите лъчи е, че веднага след това Слънцето започва своето постепенно „отстъпление“ и дните започват да стават малко по-кратки всеки ден чак до края на декември.

Хората са отбелязвали слънцестоянията от незапомнени времена с пищни фестивали и изграждане на мащабни паметници. Сред тях са традиционните празненства в навечерието на Средата на лятото (Midsummer) в Швеция, както и прочутият мегалит Стоунхендж във Великобритания, който е проектиран изцяло така, че да се подравнява перфектно с пътя на слънчевите лъчи по време на слънцестоянията.

Богатите традиции по българските земи Подобно на Стоунхендж, в България съществуват забележителни древни паметници, свързани с този ден. Тракийските светилища, като Мегалита над Бузовград (известен като „Вратата на богинята Майка“) и скалният комплекс Татул, са служели за древни астрономически обсерватории. Там първият слънчев лъч при лятното слънцестоене попада в прецизно изсечени скални процепи, маркирайки началото на новия цикъл. В българския фолклор този слънчев култ се преплита с магическия празник Еньовден (празнуван на 24 юни), за който се вярва, че тогава слънцето „трепти“ и „се къпе“ във водните източници, а билките придобиват най-голяма лечебна сила.

Ето какво трябва да знаете за орбитата на Земята и процесите, които управляват тези цикли.

Какво представлява слънцестоенето?

Докато Земята обикаля около Слънцето, тя го прави под определен градусов наклон. Поради тази причина слънчевата топлина и светлина падат неравномерно върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.

Слънцестоянията отбелязват моментите, в които Земята е наклонена най-екстремно – или към Слънцето, или в посока, обратна на него. Това означава, че двете полукълба получават коренно различно количество слънчева светлина, а продължителността на дните и нощите е в най-голям дисбаланс.

Лятно слънцестоене: При лятното слънцестоене в северното полукълбо, горната половина на Земята е наклонена директно към Слънцето, което създава най-дългия ден и най-кратката нощ в годината. Лятното слънцестоене обикновено настъпва между 20 и 22 юни. През тази година то се пада на 21 юни.

Зимно слънцестоене: Точно обратното се случва по време на зимното слънцестоене в северното полукълбо. Тогава горната половина на Земята е наклонена възможно най-далеч от Слънцето, което води до най-краткия ден и най-дългата нощ в годината. Зимното слънцестоене се пада между 20 и 23 декември.

Какво представлява равноденствието?

По време на равноденствието наклонът на Земята не е насочен нито към Слънцето, нито встрани от него. Поради това както северното, так и южното полукълбо получават абсолютно еднакво количество слънчева светлина. В тези специфични дни Слънцето изгрява почти точно от географския изток и залязва почти точно на запад.

Думата „равноденствие“ (на английски: equinox) идва от две латински думи, означаващи „равна“ и „нощ“. Това е така, защото по време на равноденствието денят и нощта продължават почти едно и също време – въпреки че едното може да получи няколко допълнителни минути в зависимост от това къде точно се намирате на повърхността на планетата.

Есенното равноденствие в северното полукълбо може да настъпи между 21 и 24 септември, в зависимост от конкретната година. Пролетното равноденствие обикновено се пада между 19 и 21 март.

Точният астрономически час на равноденствието е моментът, в който Слънцето се намира директно над земния екватор.

Каква е разликата между метеорологичните и астрономическите сезони?

Това са просто два различни научноприложими начина за разпределяне и разделяне на месеците в годината.

Докато астрономическите сезони зависят изцяло от това как Земята се движи спрямо Слънцето (слънцестояния и равноденствия), метеорологичните сезони се определят от времето и климатичните особености.