Светофарите са едни от онези елементи на уличната инфраструктура, за които вероятно не се замисляте много, докато не се окажете блокирани в чакане на някое кръстовище. Всички те служат за една и съща основна цел – да уведомяват превозните средства кога е безопасно да продължат напред и кога не. Между тях обаче има много повече разлики, отколкото бихте очаквали. Някои светофари имат две червени стрелки, други разполагат с премигващ зелен сигнал (добре познат на шофьорите в градове като София), а един специфичен светофар в Ню Йорк дори има обърнати наобратно зелени и червени светлини (със зеления цвят най-отгоре) в резултат на протести от страна на местните ирландски имигранти.
Може би сте забелязали също, че някои светофари са заобиколени от ярки жълти рамки, които обикновено обхващат между 2,5 и 7,5 сантиметра около външния ръб на съоръжението. Тези светлоотразителни жълти рамки се монтират с цел драстично да подобрят видимостта на светофара през нощта, което ги прави мигновено разпознаваеми за уморени или разсеяни водачи. Те също така помагат на шофьорите с дефицит на цветното зрение (далтонизъм) да ги забелязват значително по-бързо. Като допълнителен бонус, светлоотразителната рамка остава видима дори когато светофарите не работят поради авария в електрозахранването или спиране на тока. Това помага навреме да се предупредят всички приближаващи шофьори, че предстои кръстовище и трябва да повишат вниманието си.
Поставянето на светлоотразителна рамка е един от най-евтините начини за увеличаване на видимостта на светофарната уредба, но изследванията показват, че то оказва съществено влияние върху безопасността на движението по пътищата. Всъщност, научно проучване от 2005 г. установява, че на кръстовищата, където на светофарите са били монтирани такива светлоотразителни рамки, се наблюдава сериозен спад от 15% на пътнотранспортните произшествия. В България тази практика навлиза все по-активно по натоварените градски булеварди и критичните извънградски кръстовища, където рискът от инциденти е по-висок.
Други фини разлики в светофарите, ориентирани към безопасността
Дори светофар, който няма видима външна разлика, като например светлоотразителна жълта рамка, пак може да функционира по различен начин от този, разположен само малко по-надолу по същия път. Друга тактика, прилагана от транспортните власти и общините за повишаване на безопасността на пътя, е прецизното регулиране на времето, през което трае фазата на жълтия сигнал на всеки отделен светофар.
Основната цел тук е да се даде на шофьорите достатъчно време да разпознаят жълтата светлина и да намалят скоростта, без обаче тази фаза да продължава прекалено дълго. Ако трае твърде много, шофьорите биха започнали да възприемат жълтия сигнал просто като удължение на зеления и биха преминавали с по-висока скорост. Твърде дългата или твърде кратката продължителност увеличава риска водачите да преминават на червено, което неизбежно води до по-висок процент на тежки катастрофи. Няма единна, универсална формула за идеалния времеви период на жълтия сигнал, тъй като той зависи от редица фактори. Сред тях са цялостното оформление и геометрия на кръстовището, ограничението на скоростта по заобикалящите пътища, както и скоростта, до която шофьорите трябва да намалят, за да извършат безопасно своя маневра за завой.
Най-съвременните светофарни уредби, които се внедряват и в рамките на системите за „умни светофари“ в големите български градове, могат да използват автоматизирани системи за мониторинг. Тези технологии анализират трафика и коригират продължителността на жълтата фаза в реално време въз основа на натовареността и метеорологичните условия. Това е огромна крачка напред в сравнение с ранните, опростени светофари, използвани в миналото, преди изобретяването на съвременните компютри и сензори за трафик.