Кухни по поръчка | Съвети за мода и красота | Ваучери за намаления

Топ 10 на най-нискобюджетните филми, които взривиха боксофисите

Във времена, когато разходите за производство и маркетинг на холивудските блокбастъри достигат стотици милиони долари, някои режисьори и продуценти успяха да спечелят много повече с далеч по-малък бюджет. Например, филмите на ужасите „Обсесия“ и „Backrooms“, въпреки доста скромните си бюджети, към момента заемат 8-мо и 9-то място в тазгодишната боксофис класация с приходи от съответно 290 и 250 милиона долара. В случая с „Obsession“, чийто бюджет се оценява на едва 750 000 долара става дума за почти 400-кратна възвръщаемост на инвестициите.

10. „Паранормална активност“ (2007) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 292,1 милиона долара Номинални боксофис приходи: 194 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 215 000 долара

Феноменалните приходи от филми на ужасите, реализирани с минимални бюджети са именно това, което направи този жанр толкова популярен още през 70-те години. Но, както се оказва, и през 21-и век е възможно да се снима много евтино.

Благодарение на използването на стилистиката „намерена лента“, домашна видеокамера на статив, липсата на сценарий, малкия брой актьори, заснемането на филма „Паранормална активност“ струваше едва 15 000 долара. След това се наложи да се похарчат още 150 000 долара за преработка на звука и 50 000 долара за заснемане на нов финал по искане на Стивън Спилбърг, но все пак 215 000 долара по цени от 2007 година – това е нищо, като се има предвид световният боксофис от 194 милиона долара (292,1 милиона долара с отчитане на инфлацията).

След успеха на „Проклятието Блеър“ и „Паранормална активност“, стилът „намерена лента“ за дълго време се превърна в мейнстрийм за филмите на ужасите. „Паранормална активност“ получи шест продължения, но всички те имаха много по-големи бюджети и не успяха да достигнат резултатите на първата част.

9. „Хелоуин“ (1978) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 335,8 милиона долара Номинални боксофис приходи: 70 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 300-325 000 долара

Класическият хорър-слашър на Джон Карпентър от 1978 година, който се превърна в успешна поредица, включваща вече 13 филма, излезли в различни периоди. Последният филм от поредицата, „Хелоуин: Краят“, излезе през октомври 2022 година.

Бюджетът на оригиналния „Хелоуин“ се оценява на 300-325 000 долара. Като цяло за филмите на ужасите, както от 70-те години, така и съвременните, малките бюджети не са рядкост. Джон Карпентър, който беше сценарист, режисьор и композитор на филма, получи хонорар от 10 000 долара и права върху 10% от приходите. Най-голям хонорар сред актьорите е получил Доналд Плезенс, който изигра ролята на Д-р Сам Лумис – 20 000 долара. Джейми Ли Къртис е получила 8000 долара, а Ник Касъл, който игра убиеца с маската на Майкъл Майърс е печелил само 25 долара на ден. Снимачният процес продължил 20 дни, реквизитът бил изработен от подръчни материали, актьорите използвали собствените си дрехи и вещи, закупени на разпродажба на обща стойност 100 долара.

8. „Лудият Макс“ (1979) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 376 милиона долара Номинални боксофис приходи: 100 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 350-400 000 австралийски долара

Още един класически филм от 70-те и 80-те години, който постави началото на поредицата, възродена вече през 21-и век. И макар, че втората част е по-интересна, именно първият филм постигна огромен финансов успех, главно благодарение на скромния си бюджет.

Бюджетът на „Лудият Макс“, който е заснет в Австралия се оценява на 350–400 000 австралийски долара, което за филм с толкова много техника и ефекти всъщност е много малко. Режисьорът Джордж Милър описа снимките като „партизанско кинопроизводство“. Екипът затварял магистрали без съответното разрешение, не използвал радио, за да не попадне на полицейската честота и т.н. Пестяло се от костюми, декори, дори от каскадьори. Повечето мотоциклетисти във филма са истински австралийски мотоциклетисти, на които мотоциклетите са били подарени от местен дилър на Kawasaki.

Филмът отбеляза доста посредствени резултати в боксофиса в Австралия – 5,3 млн. австралийски долара, но пожъна успехи в САЩ. В крайна сметка „Лудият Макс“ е вписан в книгата на рекордите на Гинес като най-печелившият филм в историята, а киносветът откри за себе си един от най-талантливите актьори и режисьори на 20-и век – Мел Гибсън.

7. „Проклятието Блеър“ (1999) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 479,8 милиона долара Номинални боксофис приходи: 248,6 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 200-750 000 долара

„Проклятието Блеър“ е основателят на жанра „намерена лента“. Първоначалният бюджет на филма беше много скромен – едва 35 000 долара за снимките, но постпродукцията, която включваше ремикс на звука и прехвърляне на 35-милиметрова лента струваше над 200 000 долара.

Почти целият филм бил заснет от самите актьори, които използвали 16-милиметрова камера CP-16, както и ръчна Hi8 видеокамера. Въпреки че филмът имаше формален сценарий, от актьорите, които, между другото участваха под собствените си фамилии, се е изисквало и импровизация. Въпреки феноменалните приходи, актьорите Гизер Донахю, Джошуа Леонард и Майкъл К. Уилямс не спечелиха почти нищо и имаха проблеми с намирането на следващи роли. Те сякаш не са знаели, че целият филм ще бъде изграден единствено от кадри, заснети от самите тях. В крайна сметка актьорите заведоха дело и получиха обезщетение от по 300 000 долара всеки.

Веднага след това, през 2000 година беше заснето продължението „Проклятието Блеър 2: Книга от сенки“. Бюджетът в този случай беше 15 милиона долара, а приходите от прожекциите – 47,7 милиона долара. Също нелош резултат, но далеч не се доближаваше до оригиналния филм. Второто продължение, което игнорираше съществуването на първото, „Вещицата от Блеър“ (2016) постигна сходни резултати.

6. „Волният ездач“ (1969) Боксофис приходи, с отичане на инфлацията: 516,9 млн. долара Номинални боксофис приходи: 60 млн. долара Бюджет към годината на излизане: 360–400 000 долара

Първият пълнометражен филм на режисьора Денис Хопър, считан за един от първите представители на „Новия Холивуд“. В това „роуд муви“ за двама мотоциклетисти, пътуващи из американския Югозапад участват самият Денис Хопър, Питър Фонда и Джак Никълсън. Последният получи първата си номинация за „Оскар“ за поддържаща роля именно в този филм. Хопър и Фонда бяха номинирани за „Оскар“ за сценария на филма. През 1998 година филмът беше признат за „културно, исторически и естетически значим“ и беше включен в колекцията на Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Бюджетът на „Волният Ездач“ се оценява на 360–400 000 долара (около 2,5 милиона долара по цени от 2025 година), но Питър Фонда, който е бил и сценарист, и продуцент на филма, е плащал допълнително от собствените си средства за пътуванията, настаняването и храненето на снимачния екип. Смята се, че лицензираната музика, добавена по време на монтажа на филма е струвала още 1 милион долара, но тя не е включена в официалния бюджет.

5. „Котката Фриц“ (1972) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 687,8 милиона долара Номинални боксофис приходи: 90 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 700 000 долара

„Котката Фриц“ е черна анимационна комедия за възрастни на режисьора и сценариста Ралф Бакши, която представлява сатира на американското общество от 60-те и 70-те години и е заснета по едноименния ъндърграунд комикс на Робърт Крамб. В анимационния филм, където хората са представени като антропоморфни животни не липсват нецензурна лексика, насилие, секс, голота, антирелигиозен хумор, употреба на алкохол и наркотици, затова, разбира се, той предизвика вълна от критики от страна на по-консервативните представители на анимационната индустрия, които обвиниха Бакши в опит да създаде порнографски анимационен филм.

Проблемът се състоеше в това, че самата концепция за анимация за възрастни по онова време все още не беше разбираема за широката публика, затова „Котката Фриц“ стана първият анимационен филм, получил рейтинг X, тоест съвременния NC-17 – само за възрастни.

Първоначално анимационният филм беше финансиран от Warner Bros., но когато Бакши отказа да цензурира и да намали броя на сексуалните сцени, финансирането беше оттеглено, така че режисьорът трябваше да търси нови източници на финансиране. Въпреки рейтинга и ограниченото разпространение, скандалната слава превърна анимационния филм в хит, като в световния боксофис той събра около 90 милиона долара. На Робърт Крамб обаче филмът не му хареса, затова по-късно той уби Фриц в комиксите и забрани всякакви бъдещи адаптации.

4. „Американски графити“ (1973) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 984,2 милиона долара Номинални боксофис приходи: 140 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 777 000 долара

Колкото и да е странно, през цялата си дълга кариера Джордж Лукас е режисирал филми само шест пъти, ако се броят само пълнометражните филми. Четири от филмите му са от поредицата „Междузвездни войни“ – оригиналният филм от 1977 година и трилогията от предисториите от 1999–2005 година. Другите два филма на Лукас са доста слабият дебютен „THX 1138“ (1971) и именно „Американски графити“, който му донесе признание.

„Американски графити“ е тийнейджърски филм, в който се разказват историите на няколко американски тийнейджъри, които се развиват в рамките на една нощ в град Модесто (Калифорния) през 1962 година. Филмът е базиран на спомените на режисьора за собственото му детство в Модесто. Във филма участва цяла плеяда от млади актьори – Ричард Дрейфус, Рон Ховард, Чарлз Мартин Смит и вече порасналият Харисън Форд.

Интересно е, че първоначално Universal Pictures дори не е планирала да пусне „Американски Графити“ на големия екран, като се е ограничила до телевизионно излъчване, а освен това е искала да премонтира филма. В крайна сметка обаче филмът е пуснат в ограничено разпространение и неочаквано се превръща в хит извън САЩ, а по-късно и във видеоразпространението, както и при повторното му пускане в Dolby Sound. Още по-късно филмът беше преиздаден на DVD и Blu-ray.

3. „Пътят на дракона“ (1972) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 984,2 млн. долара Номинални боксофис приходи: 140 млн. долара Бюджет към годината на излизане: 130 000 долара

През 70-те и 80-те години на миналия век Холивуд обичаше филмите за източните бойни изкуства не заради тяхната художествена стойност, а защото те носеха огромни печалби, особено ако се снимаха извън САЩ.

„Пътят на дракона“ беше заснет в Хонконг само за 130 000 долара и първоначално беше предназначен изключително за азиатския пазар. Това е единственият филм на Брус Ли, режисиран от самия него, и излъчен докато той е жив. Филмът се изплати само с предварителните продажби в Тайван и постави рекорд по приходи в Хонконг. В САЩ филмът излезе едва през 1974 година, след смъртта на Брус Ли и след заснетия по-късно „Дракона идва“ и предизвика огромна еуфория, като възвърна бюджета си повече от 1000 пъти. „Пътят на дракона“ е първият филм, в който Чък Норис се появява в надписите. Въпреки скромния си бюджет, ключовата битка между Брус Лий и Чък Норис е заснета в римския Колизеум.

2. „Роки“ (1976) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 1,2 милиарда долара Номинални боксофис приходи: 225 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 1 милион долара

„Роки“ е класически пример за евтин филм, който не само донесе богатство на създателите си, като се превърна в най-касовия филм на 1976 година, но и беше номиниран за десет награди „Оскар“, като спечели три от тях. И, разбира се, създаде успешна поредица, която съществува и до днес. Някои композиции и моменти от филма се превърнаха в културни феномени.

Силвестър Сталоун написал сценария на „Роки“ за три дни и половина, след като гледал мача между Мохамед Али и Чък Вепнър. Актьорът предложил сценария на United Artists и настоял, че в главната роля трябва да се снима само и единствено той самият. Продуцентите постоянно се опитвали да пестят средства, затова в някои второстепенни роли се появили членове на семейството на Сталоун, а известната сцена с срещата на празната ледена пързалка била заснета не за по-добър психологически ефект, а поради липса на средства за снимки в работно време с масовка.

Всъщност 1 милион долара е само бюджетът за заснемането на „Роки“, а за рекламата са похарчени много повече средства – 4,2 милиона, но дори ако се включат и тези средства, възвръщаемостта на инвестициите при световни приходи от 225 милиона долара възлиза на 4700%. Като се вземе предвид инфлацията, филмът е спечелил над 1,2 милиарда долара.

1. „Драконът идва“ (1973) Боксофис приходи, с отчитане на инфлацията: 2,2 милиарда долара Номинални боксофис приходи: 400 милиона долара Бюджет към годината на излизане: 850 000 долара

На първо място в този списък е още един филм с Брус Ли. „Драконът идва“ излезе по кината в Хонконг на 26 юли 1973 година, 6 дни след внезапната и загадъчна смърт на актьора. Очевидно именно този факт привлече толкова голямо внимание от страна на зрителите по време на премиерата в САЩ и други страни. Безспорно филмът е и един от най-добрите филми за източните бойни изкуства, които някога са заснемани.

Интересно е, че първоначално филмът е трябвало да се казва „Blood and Steel“ (Кръв и Стомана), но Warner Bros., която продуцираше лентата заедно с Concord Production на самия Брус Лий настоя за промяна на заглавието, превръщайки го в нещо като продължение на „Пътят на дракона“, който, припомняме, излезе в САЩ дори по-късно от втория филм.

Филмът е заснет в Хонконг, по традиция за тази страна без звук, който е бил добавен едва при монтажа. Всички актьори са били наети срещу минимални хонорари, а за ролите на момичетата в харема на Хана, с цел икономия са били поканени истински проститутки. В една от малките роли, която дори не е включена в надписите е участвал младият Джеки Чан.

Трудно е да се надцени влиянието на „Драконът идва“ върху кино и игровата индустрия, както и върху формирането на смесените бойни изкуства. Брус Ли дори неофициално се нарича „бащата на ММА“. Освен това филмът е повлиял на създателите на мангата „Dragon Ball“, допринесъл е за появата на игровите жанрове „beat ’em up“ и класическите бойни игри и други. И всъщност именно с него е започнала експанзията на азиатските филми на световния пазар.

Коментари
Все още няма коментари