Ако AI може да прави софтуер вместо хората, защо още няма свой Photoshop?
През последните две години технологичният свят премина от възторг към почти религиозна вяра в способностите на изкуствения интелект. Всеки месец се появява нов модел, който пише по-добър код, генерира по-добри изображения или създава все по-впечатляващи приложения. Социалните мрежи са пълни с демонстрации как човек без особен опит в програмирането създава уеб сайт, мобилно приложение или дори цял бизнес само чрез разговор с чатбот.
Покрай тази еуфория се появи и нов термин – „vibecoding“. Обикновено той описва разработката на софтуер чрез разговор с AI, без задълбочени технически познания и без традиционното писане на код ред по ред. В последно време думата започна да се използва и като обида. Ако някой представи интересен проект и признае, че е използвал ChatGPT, Claude или друг модел по време на разработката, често следват коментари от типа „това е vibecoded“, „не си го направил ти“ или „AI е свършил истинската работа“.
Точно срещу подобни обвинения се изправя разработчикът и демосценър Christoph Mütze, известен онлайн като gizmo64k. Поводът е собствен проект – малък трансформърен модел, работещ директно върху легендарния Commodore 64. Вместо дискусия за техническите предизвикателства обаче, част от реакциите се свеждат до познатото обвинение, че проектът едва ли не е създаден от AI, а авторът просто е обрал овациите.
Това го кара да зададе един въпрос, който звучи почти прекалено простичко:
Ако изкуственият интелект наистина е премахнал нуждата от експертиза и ако сложният софтуер вече може да бъде създаван с няколко промпта, къде са резултатите?
Въпросът е интересен именно защото не атакува AI. Напротив – авторът признава, че използва подобни инструменти и смята, че те са изключително полезни. Според него обаче има огромна разлика между това да ускориш работата на един специалист и това да замениш специалиста изцяло.
Нека погледнем какво всъщност би трябвало да виждаме днес, ако най-смелите прогнози се оказват верни.
Милиони хора по света вече имат достъп до мощни AI модели. Те могат да генерират код на почти всеки популярен език, да създават потребителски интерфейси, да откриват грешки и да предлагат решения на сложни технически проблеми. Ако бариерата пред създаването на софтуер действително е паднала, би трябвало да сме свидетели на истински взрив от нови продукти.
Не просто малки помощни приложения или поредните чат интерфейси върху съществуващи модели. Би трябвало да виждаме нови версии на Photoshop, конкуренти на Excel, алтернативи на Blender, революционни бази данни или дори нови операционни системи, създадени от хора, които до вчера не са имали почти никакъв опит в разработката.
Реалността обаче изглежда различно.
Да, интернет е залят от огромно количество съдържание, създадено с AI. Има безброй експериментални приложения, прототипи и проекти, които изглеждат впечатляващо в кратки видеоклипове. Но когато става дума за наистина сложен софтуер, който трябва да работи надеждно години наред, картината остава почти непроменена.
Photoshop все още се разработва от Adobe.
Blender продължава да се създава от огромна общност от специалисти.
Най-популярните бази данни, операционни системи и професионални инструменти продължават да се поддържат от екипи с десетилетия опит.
Според автора това не е случайно. Причината е, че обществото често бърка писането на код със създаването на софтуер.
Писането на код е само една част от процеса. При това не винаги най-трудната.
Истинското предизвикателство е да вземеш правилните решения преди изобщо да започнеш да пишеш. Да определиш каква архитектура ще използваш, как ще работи системата след две години, как ще реагира при натоварване, как ще се поддържа от други хора и как ще бъде развивана в бъдеще.
Именно тук според него се намира същинската стойност на опитните инженери.
Те не са ценни, защото могат да напишат цикъл по-бързо от някой начинаещ. Те са ценни, защото знаят кой цикъл изобщо не трябва да бъде написан.
Това е умение, което трудно може да бъде показано в кратка демонстрация. То не изглежда впечатляващо в YouTube видео. Но именно то разделя добрия продукт от проекта, който работи само докато е записван екранът.
Затова и авторът твърди, че AI всъщност не е премахнал значението на експертизата. Той просто е направил една част от нея по-малко видима. Генерирането на код постепенно се превръща в евтина и леснодостъпна дейност. Това обаче само изкарва на преден план останалите умения – архитектурно мислене, инженерна преценка, тестване, контрол на качеството и способността да се вземат правилни решения в условия на несигурност.
Може би точно затова въпросът „Къде са vibecoded Photoshop-ите?“ звучи толкова неудобно. Не защото AI не е впечатляващ. Не защото не променя индустрията. А защото ни напомня, че създаването на голям софтуер никога не е било просто въпрос на писане на код.
И ако някога видим истински AI-създаден наследник на Photoshop, той вероятно няма да бъде резултат от един магически промпт. Ще бъде резултат от същото нещо, което е създало и оригинала – хиляди добри решения, взети от хора, които разбират проблема достатъчно добре, за да знаят не само какво да изградят, но и какво да не изграждат.