Най-неочакваните изобретения на Алберт Айнщайн, за които може би не сте чували

В нашето въображение Алберт Айнщайн е човек, който пише уравнения за пространството и времето и не се занимава с поялник в работилницата. Но Айнщайн е имал над 50 патента в различни страни. Не случайно след смъртта му са се опитали да откраднат мозъка му. Нито едно от тези изобретения така и не стигна до пазара, но те разкриват неочаквана страна на великия физик – човек, който е искал да решава съвсем земни проблеми. А някои от тези проблеми по негово време буквално са убивали хора.

Гениалният Айнщайн е патентовал не само теории, а и хладилници, блузи и други забравени изобретения Какво е известно за Алберт Айнщайн: детството и какво му е повлияло

Страстта към изобретенията не се заражда у Айнщайн на празно място, който открива множество невероятни неща. Той израства сред динамо, електрически крушки и електромери – баща му и чичо му притежават електротехническа фабрика. Чичо му Якоб е изобретател в Мюнхен и има патенти за дъгови лампи, електромери и динамо още в края на XIX век. Малкият Алберт е израснал буквално заобиколен от кабели и уреди.

Този опит му помага, когато от 1902 до 1909 г. Айнщайн работи като патентен експерт в Берн. Работата му се състои в това да подрежда заявките и да оценява тяхната иновативност. Именно през тези години той публикува своя труд за „годината на чудесата“ – 1905 г.: обяснява фотоелектричния ефект, доказва реалността на атомите чрез Брауновото движение, представя специалната теория на относителността и извежда известното уравнение E=mc². Според историка Матю Трейнър този двойствен живот е дал на Айнщайн дълбоко разбиране за това как работи патентната система и какви ползи може да донесе тя.

Хладилникът на Айнщайн, който се опитва да спасява животи

През 1926 г. един берлински вестник разказва ужасяваща история: четиричленно семейство се задушава в съня си, защото хладилникът им изпуска отровен газ. Ранните хладилници често работели с амоняк, серен диоксид или метилхлорид – след като се наруши уплътнението, тези газове ca смъртоносни.

Айнщайн бил шокиран от тази новина и се обадил на свой приятел – унгарския физик Лео Силард, който бил добре запознат с технологиите. Заедно те измислили безопасен хладилник без движещи се части и уплътнения, в който нямало какво да се счупи и какво да изтече. Вместо шумния механичен компресор те проектират така наречения абсорбционен хладилник.

Хладилникът на Айнщайн и Силард работи без компресор и движещи се части

Принципът е прост: течностите кипят при по-ниска температура, когато налягането спадне. Системата използва бутан като хладилен агент и амоняк като газ носител, а сложна мрежа от камери и тръби позволява на бутана да се изпарява и отново да кондензира, охлаждайки храната. Сърцето на устройството е било електромагнитна помпа без бутало: променливият ток е създавал променливо магнитно поле, което е принуждавало течната сплав от калий и натрий да се движи напред-назад, действайки като бутало.

За времето си това е бил блестящ проект. Но тя имала сериозен недостатък – шумът: един от инженерите казал, че помпата „виела като чакал“. Докато се изготвяли патентите, химикът Томас Миджли представил фреона – нетоксичен хладилен агент, който се оказал много по-добро решение. Хладилникът на Айнщайн и Силард потъва в забвение, въпреки че десетилетия по-късно инженерите забелязват, че помпата му е полезна в ядрените реактори.

Слухов апарат за приятелката певец

Изобретателските наклонности на Айнщайн не спират дотук. През 1928 г. приятелката му, певицата Олга Айзнер, започва да губи слуха си. Айнщайн се обръща към инженера Рудолф Голдшмидт и заедно създават скица на нов вид слухов апарат.

Той се основава на магнитострикцията – явление, при което магнитно поле леко променя дължината на метална пръчка. При задържане на пръчката под напрежение тези малки промени в дължината могат да се използват за проследяване на електрическите сигнали от звука. В патента им от 1934 г. устройството е описано като „електромагнитен апарат за възпроизвеждане на звук“. Изобретението така и не достига до пазара – то бързо е изпреварено от електронните усилватели.

Фотоапарат, който се настройва според светлината

Десетилетие по-късно Айнщайн се обединява с Густав Баки, германо-американски рентгенолог. Те създават фотоапарат, който автоматично се адаптира към светлината. Техният патент от 1936 г. описва „фотоапарат със саморегулираща се интензивност на светлината„.

Фотоапаратът на Айнщайн и Бъки е трябвало самостоятелно да регулира експозицията с помощта на фотоклетка

Устройството се базира на фотоелектричния ефект – явлението, за което Айнщайн получава Нобелова награда. Идеята е проста: фотоелементът измерва падащата светлина и регулира екрана по такъв начин, че кадърът да не е нито прекалено светъл, нито прекалено тъмен. Не е известно дали е бил създаден прототип. Но концепцията предопределя автоматичните фотоапарати, които по-късно заливат пазара. По-късно Kodak пуска Super Six-20, който е наричан първият автоматичен фотоапарат, но идеята на Айнщайн и Бъки е по-ранна.

Най-неочакваният патент на Айнщайн е за женска блуза Айнщайн е бил не само изобретател, но и моден дизайнер

Може би най-странният елемент в списъка с патенти на Айнщайн е дизайнът на дамска блуза, подаден през 1936 г. Защо – никой не знае. Може би услуга към приятел, а може би просто забавление. Така или иначе, това е напомняне, че дори авторът на общата теория на относителността е можел да се занимава с мода, когато е бил в настроение.

Както е описано от историка на науката Асис Кумар Чоудхури, дизайнът е имал странични изрязани части, които са служели за прорези на ръцете, и централен панел на гърба, който е минавал от основата до талията. Звучи по-скоро като чертеж, отколкото като облекло – но това е най-важното за Айнщайн, който и дрехите е проектирал като инженер.

Защо изобретенията на Айнщайн така и не са се превърнали в продукти

В края на 20-те години на ХХ век, когато научната му репутация вече е желязна, а политическият климат в Германия се нажежава, Айнщайн се връща към изобретяването. Той се обединява със сътрудници, които сами са заклети експериментатори. Но нито един от патентите му не става масов продукт.

Попречват му Голямата депресия, възходът на нацистите и последвалата световна война, а в същото време и бързият технологичен прогрес, който изпреварва проектите му. Сътрудниците му – Силард, Голдшмидт и Бъки – често правят други пробиви, но съвместните им изобретения остават в архивите.

Все пак тези патенти са ценни по свой начин. Както отбелязва Трейнър, те помагат да се реконструират историческите портрети на колегите на Айнщайн и показват истинския му стремеж – да решава проблемите на реалните хора. Геният, прочут с абстрактните си уравнения за Вселената, прекарва живота си в опити да направи по-удобни и безопасни най-обикновените неща: хладилника в кухнята, изслушването на близкия човек, една обикновена снимка. Въпреки че не постига търговски успех, неговите начинания ни напомнят, че любопитството на истинския изследовател не се дели на „висша наука“ и „светски дреболии“.