Може ли изкуственият интелект да промени начина, по който работи мозъкът: отговорът на учените

Продължителната и неконтролирана употреба на изкуствен интелект може да промени когнитивните умения, социалното поведение и функционирането на отделните мозъчни системи. Изследователите все още не говорят за доказана клинична диагноза, но предполагат, че в бъдеще може да се появи концепцията за „AI мозък“ – условен синдром, свързан с хроничната употреба на изкуствен интелект.

Това е посочено в статията Psychology Today. Авторът на статията, д-р Грант Х. Бенър, отбелязва, че изкуственият интелект вече има много полезни приложения, но ранните проучвания показват и възможни отрицателни невробиологични и психосоциални ефекти.

Едно проучване показва, че модел, базиран на GPT, може да предскаже, подобри или потисне активността на езиковите мрежи на мозъка в зависимост от сложността и новостта на текста. В краткосрочен план това демонстрира въздействието на изкуствения интелект върху работата на езиковите центрове, но учените все още не знаят какво може да се случи при дългосрочна редовна употреба на такива технологии.

Грант Х. Бенър сравнява потенциалния риск с „неизползвани мускули“. Ако човек постоянно прехвърля някои от мисловните си задачи на алгоритмите, определени умения могат да отслабнат. В същото време той подчертава, че това е само хипотеза, която изисква дългосрочни изследвания.

Защо постоянното делегиране на ИИ може да бъде опасно?

Статията описва няколко възможни механизма на въздействието на изкуствения интелект върху хората. Един от тях е когнитивното разтоварване. Това е ситуация, при която човек все повече разчита на дигитален асистент, вместо на собствената си памет, анализ или реч.

Невровизуални изследвания вече показват, че активността в някои области на префронталния кортекс може да намалее, когато участниците делегират част от задачите си на дигитален асистент. Други изследвания са открили връзка между използването на външни инструменти с памет и характеристиките на бялото вещество на мозъка. Такива данни обаче не доказват пряка причинно-следствена връзка.

Друг риск е постепенната загуба на професионални умения и прекомерното разчитане на автоматизирани подкани. В медицинските изследвания, особено сред радиолозите, неправилните ИИ подсказки значително са намалили диагностичната точност дори сред опитните специалисти.

Това явление се нарича пристрастие към автоматизацията – склонността да се доверяваме на система, дори когато тя греши.

Изкуственият интелект може да повлияе и на социалните връзки

Отделна група рискове е свързана с емоционалната зависимост от чатботовете. В статията авторът споменава проучване на MIT/OpenAI, което показва, че по-честата употреба на ChatGPT може да е свързана с по-голяма самота, емоционална зависимост и по-малко социални контакти в реалния живот.

Авторът подчертава, че изкуственият интелект може да бъде полезен за хората, изпитващи изолация. Заместването на живата комуникация с дигиталните „спътници“ обаче може да отслаби уменията за истинска привързаност и взаимодействие с други хора.

„Подобни предубеждения, ако не бъдат коригирани, могат да доведат до проблемни изкривявания във възприятията за себе си и другите, което води до потенциално намаляване на производителността и удовлетворението в работната и професионалната среда. Вече виждаме подобни промени благодарение на социалните медии и преминаването към онлайн взаимоотношения“, отбелязва Бенър.

Защо са необходими дълги проучвания?

Авторът на статията подчертава, че в момента няма достатъчно данни, за да се твърди, че изкуственият интелект директно „уврежда мозъка“ или вече формира отделна медицинска диагноза. Такива заключения изискват дългосрочни наблюдения на големи групи хора.

Учените предлагат създаването на систематична изследователска програма, която ще проучи как редовната употреба на изкуствен интелект влияе върху мозъка, поведението, професионалните умения, паметта, социалните връзки и психичното здраве.

Същевременно той признава, че изкуственият интелект има значителен положителен потенциал. Следователно, основната задача на изследванията не е да се изостави технологията, а да се разбере как да се използва по начин, който подобрява човешките възможности, вместо постепенно да замества основните умения.

Освен това, учени във Великобритания наскоро обявиха създаването и първите тестове на ваксина, която е разработена от изкуствен интелект. Изследователите твърдят, че това може да бъде стъпка към универсална защита срещу вируси и бъдещи пандемии.