Революционно археологическо откритие разкрива нов вид древни хора – „Човека дракон“

Първоначално изкопан още през 30-те години на миналия век, един изключително запазен череп, станал обект на мащабно археологическо проучване, може да пренапише изцяло историята на човешката еволюция. Според учените тази невероятна находка принадлежи на непознат досега вид древен човек, придобил популярност с прозвището „Човека дракон“ (научно класифициран по-късно като Homo longi).

Китайски изследователи представиха пред света перфектно съхранения череп, който според техните анализи представлява нашия най-близък древен роднина от еволюционна гледна точка – дори по-близък до нас от неандерталците и Homo erectus. Този праисторически човек вероятно е живял в общност в Източна Азия преди най-малко 146 000 години, сочат официалните данни от изследването, публикувано в престижното научно списание The Innovation (издание на Cell Press).

Черепът е открит в град Харбин, Североизточен Китай, още през 1933 година, но едва наскоро попада в полезрението на водещите световни учени. Потенциалът на тази находка да промени разбирането ни за произхода на съвременния човек е колосален.

Водещият експерт по човешка еволюция от Обединеното кралство, професор Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон, който е и ключов член на изследователския екип, споделя пред BBC News:

„По отношение на фосилите от последния един милион години, това е едно от най-важните открития, правени някога. Това, което виждаме тук, е отделно разклонение на човечеството, което не е поело по пътя към превръщането си в Homo sapiens (нашия собствен вид), а представлява дълго време обособявана линия, която се е развивала в региона в продължение на няколкостотин хиляди години и в крайна сметка е изчезнала.“

Професор Сидзюн Ни от Китайската академия на науките и Геоложкия университет Хебей в Шъдзяджуан допълва емоционално:

„Ние открихме нашата отдавна изгубена сестринска линия. Когато го видях за първи път, възкликнах: ‘О, боже мой!’. Не можех да повярвам, че е толкова перфектно запазен. Могат да се видят абсолютно всички детайли. Това е наистина невероятна находка!“

Уникалните анатомични характеристики

В сравнение с черепите на други познати човешки видове, този на „Човека дракон“ се отличава с няколко забележителни и необичайни черти:

Огромен капацитет на мозъка: Мозъчната кухина е изключително голяма (около 1420 милилитра), което е напълно съизмеримо и дори надвишава средния размер при съвременните хора и неандерталците. Специфични очни кухини: Очните дъна са странно квадратни и масивни. Изразени вежди: Притежава дебели и силно изпъкнали надвеждни дъги, подобно на неандерталците. Масивна челюст: Отличава се с много широка уста и зъби с огромни размери в сравнение с нашите.

Професор Цян Дзи от Геоложкия университет Хебей подчертава, че това чудодейно откритие е един от най-добре запазените черепи на ранни хора, намирани някога в историята на науката. Той съчетава в себе си мозаична комбинация от примитивни и по-модерни черти, което го отличава категорично от всички останали известни видове хора.

Мистерията около начина на живот и липсата на контекст

Въз основа на структурата на черепа, палеоантрополозите вярват, че „Човека дракон“ е притежавал изключително силно, здраво, мощно и грубо телосложение, пригодено за оцеляване в сурови условия. За съжаление обаче, учените знаят твърде малко за ежедневния му бит и култура. Причината за това е, че черепът е бил изваден от първоначалното си местоположение веднага след намирането му.

Това означава, че към момента липсва какъвто и да е ясен археологически контекст. Тъй като обектът не е проучен на място от археолози по време на изваждането, липсват съпътстващи находки като каменни оръдия на труда, останки от огнища или други елементи на материалната култура, които биха могли да помогнат на науката да нарисува по-ясна картина за ежедневието на този древен вид.

Невероятната история на едно бягство и укриване

Историята зад самото откриване на фосила е достойна за холивудски сценарий. Черепът е намерен през далечната 1933 година от китайски строителен работник по време на изграждането на мост над река Сунгари (Сунхуа), преминаваща през град Харбин в провинция Хейлундзиан. В буквален превод името на провинцията Хейлундзиан означава „Река на черния дракон“, откъдето идва и популярното наименование на този древен човек.

По онова време градът се намира под брутална японска окупация. Осъзнавайки, че е попаднал на нещо изключително ценно, китайският работник решава да не предава находката в ръцете на окупаторите. Той тайно контрабандира черепа до дома си и го скрива на абсолютното дъно на семейния кладенец, за да го спаси.

Мъжът пази тази тайна в продължение на десетилетия. Едва на смъртното си легло той решава да разкаже на своите наследници за скритото съкровище. Именно благодарение на това признание, семейството изважда артефакта и го предава в ръцете на научната общност, правейки го достъпен за изследвания.

Големият научен дебат: Нов вид или лицето на Денисовия човек?

„Човека дракон“ е част от една по-широка и богата колекция от фосилни човешки останки, открити в Китай през годините, включително находките от Дали, Дзиниушан, Хуалундун, както и прочутата челюст от Сядзъ (Xiahe), открита на Тибетското плато.

В момента в световната наука се води ожесточен дебат за това как точно трябва да бъдат класифицирани тези останки. Съществуват няколко основни теории:

Това са примитивни, ранни примери за Homo sapiens. Находките представляват азиатски представители на Неандерталците. Фосилите принадлежат към мистериозната човешка група, известна като Денисовци. Това е напълно нов, самостоятелен вид.

Професор Марта Миразон Лар от Университета в Кеймбридж е сред експертите, които защитават тезата, че „Човека дракон“ всъщност е Денисов човек.

„Денисовците са тази очарователна и пълна с мистерии човешка популация от миналото. На базата на ДНК анализи съществуват сериозни индикации, че челюстта, намерена на Тибетското плато, принадлежи именно на Денисов човек. И сега, тъй като челюстта от Тибет и черепът на Човека дракон съвпадат анатомично и изглеждат идентични като структура, ние най-накрая може би държим в ръцете си първото истинско лице на Денисовия човек.“

От своя страна, китайските изследователи твърдят твърдо, че тези трудни за класифициране фосили от Източна Азия представляват постепенната еволюция на напълно нов вид. Професор Ни заключава:

„Резултатите от нашето проучване ще предизвикат много дебати и съм напълно сигурен, че много хора няма да се съгласят с нас. Но точно това е същността на науката. Именно защото не сме съгласни един с друг и спорим, науката върви напред.“