Невиждани снимки на изключително рядкото „куче призрак“, уловени в тропическите гори на Амазония

Мистериозното късоухо куче (Atelocynus microtis), един от най-малко познатите представители на семейство Кучета в света, тайно процъфтява дълбоко в амазонските горски масиви на Боливия и Перу. Това разкрива ново, изключително подробно научно изследване.

Поради своя изключително остър слух, силно развито обоняние и пословична потайност, директните наблюдения на това животно в дивата природа до момента бяха нищожни. Това скрито създание дълго време беше възприемано от изследователите като „почти митичен звяр“, което му спечели широко популярното прозвище „кучето призрак“.

Сега обаче новото проучване хвърля непозната досега светлина върху живота на този енигматичен амазонски хищник. Това стана възможно благодарение на мащабна мрежа от фотокапани, разположени из гъстите джунгли на Боливия и Перу.

Как изглежда „кучето призрак“?

Снимките от камерите разкриват детайлно външния вид на това потайно животно. То притежава тъмна, изключително гъста козина, чийто цвят варира от черно-сив до червеникаво-кафяв. Характеризира се с голяма глава с много малки и закръглени уши (откъдето произлиза и научното му наименование), сравнително къси крака и дълга, пухкава опашка.

Една от най-уникалните анатомични особености на този вид са неговите частично ципести лапи. Тази специфична черта е напълно уникална сред кучешките видове в целия регион на Амазония и му помага да се придвижва по-лесно в специфичния влажен терен. В допълнение към данните от статията, Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вида като „почти застрашен“ поради прогресивното обезлесяване и разпространението на болести от домашни кучета.

Изследването: Разбулване на мита

В научния труд, публикуван в престижното списание Neotropical Biology and Conservation, учените споделят:

„Най-изненадващият аспект от резултатите беше, че въпреки репутацията си на почти митичен звяр, късоухите кучета са много по-многобройни, отколкото изобщо бяхме си представяли.“

В продължение на цели 25 години изследователите внимателно систематизираха общо 500 регистрирани сведения за кучето на територията на Боливия и проведоха 34 интензивни проучвания чрез фотокапани. Устройствата бяха разположени основно с цел да уловят движенията на митичното създание в рамките на забележителните биокултурни средища на Голям Мадиди-Тамбопата (Greater Madidi-Tambopata) и Лянос де Мохос (Llanos de Moxos).

Със събраните над 594 фотографии, това изследване официално представлява най-голямата колекция от потвърдени доказателства за присъствието на късоухото куче, правена някога в целия ареал на неговото разпространение. Според учените тази научна работа е прекрасен пример за това как технологиите за опазване на околната среда и дистанционното наблюдение – в случая масовото използване на фотокапани – могат да осигурят съществени данни за един от най-малко изследваните видове в амазонските тропически гори.

Колко редки са тези хищници в действителност?

Данните от фотокапаните показват, че кучето призрак не е толкова критично рядко, колкото палеонтолозите и биолозите се опасяваха в миналото. Животното обитава дълбоките вътрешности на горите, като поддържа стабилна плътност от около 15 индивида на 100 квадратни километра.

Тези цифри разкриват любопитни факти за баланса в екосистемата:

Късоухите кучета са значително по-многобройни в своите територии от големите хищници като ягуарите. Те обаче отстъпват по численост на средните по размер месоядни бозайници, каквито са оцелотите. Навици, поведение и местообитание

Последните наблюдения показват, че кучето призрак е активно предимно през светлата част на денонощието. Пикът на неговата активност е строго регистриран в сутрешните часове – между 06:00 сутринта и 12:00 на обяд.

Изглежда, че тези животни са еволюционно специализирани да живеят в т.нар. „terra firme“ гористи местности, които се намират в по-високите хълмисти части, далеч от речните басейни. Това е и ключовата причина те да останат скрити от човешките очи толкова дълго време, тъй като хората и изследователите в Амазония традиционно се придвижват по поречието на реките. Хранителната им диета е разнообразна – те се хранят с дребни гризачи, жаби, риба, насекоми и дори паднали диви плодове.

Стратегия за бъдещото опазване на вида

Това тясно специализирано местообитание означава, че тяхното дългосрочно оцеляване зависи изключително много от създаването и ефективното управление на защитени територии. Изследователите алармират, че опазването на естествената среда е жизненоважно за кучето призрак.

Учените пишат в заключението на своя доклад:

„Най-важната стратегия за управление е защитата на горския балдахин в Амазония. За постигането на тази цел най-ключовият елемент е създаването и ефективното управление на защитени територии, съчетано с устойчивото управление на земите, стопанисвани от коренното индианско население.“