Ново проучване: Музиката може да промени вкуса на храната

Склонни сме да мислим за вкуса като за нещо чисто „базирано на храната“ сладко, кисело, горчиво или солено определяно от езика и рецепторите в устата. Но нови изследвания показват, че вкусът всъщност е много по-сложен и дори може да зависи от това, което чуваме.

Учените са открили, че музиката може да повлияе на начина, по който мозъкът обработва вкусовите сигнали. И най-интересното е, че „сладките“ мелодии буквално могат да направят простите вкусови решения по-приятни за възприемане.

Как звукът става част от вкуса?

В проучване, публикувано в списание Scientific Reports, учените анализират как мозъкът реагира на комбинацията от звук и вкус. Оказва се, че слуховата система може да взаимодейства с вкусовата система, създавайки единно мултисензорно преживяване.

Не е съвсем новина, че други сетива влияят на вкуса. Например, миризмата и външният вид на храната отдавна са известни като ключови фактори при оценката на вкуса, но ролята на слуха остава по-слабо разбрана.

Предишни проучвания показват, че хрущенето на ябълки или чипс може да се направи по-силно, ако звукът от дъвченето се усили. Известно е също, че високите, гладки звуци се свързват със сладостта, докато ниските, остри звуци се свързват с киселото или горчивото.

Експеримент: музика срещу вкус

В новото проучване са участвали здрави доброволци на възраст от 18 до 55 години. По време на експеримента са им били предлагани различни комбинации от вкусови решения и музикални парчета – „сладки“ и „кисели“ по отношение на акустичните характеристики.

Сладкият звук се е състоял от гладки, хармонични мелодии, докато киселият звук се е състоял от груби, дисонантни и високи ноти.

Участниците са опитвали разтвори, съдържащи захар (сладък вкус), лимонена киселина (кисел вкус) и смеси от двете, докато слушат музика или в тишина. След това са оценявали интензивността на вкуса, приятността и съвпадението на звука с вкуса.

Какво показва мозъкът

Мозъчни сканирания (fMRI) разкриха интересна закономерност: когато музиката и вкусът се комбинират, се активират подобни мозъчни области, отговорни за обработката на сензорната информация и емоционалното възприятие. По-специално, активност е наблюдавана в областите, свързани с чувството за вкус, двигателните реакции и оценката на приятността.

Когато сладката музика е съпроводена със сладък вкус, мозъчната реакция е била по-силна, отколкото когато вкусът не е бил съпроводен от музика. Подобни ефекти, макар и по-слаби, са наблюдавани и при киселите комбинации.

Как музиката променя вкусовите усещания

Интересното тук е, че музиката не променя толкова интензивността на вкуса (колко сладък или кисел е), колкото повлиява върху неговото приятно усещане. С други думи, захарта си остава захар, но с „правилната“ музика изглежда по-вкусна.

Участниците в експеримента са били по-склонни да оценят сладките музикални парчета като по-приятни и по-добре съответстващи на вкуса на сладките разтвори, докато киселите звуци са били свързани с по-остри вкусови профили.

Какво означава това?

Резултатите от изследването потвърждават, че мозъкът не обработва вкуса изолирано. Той постоянно комбинира информация от различни сетива, създавайки едно-единствено „вкусово преживяване“.

Това би могло да обясни защо атмосферата в ресторант, музиката или дори шумът около нас могат да повлияят на това как харесваме храната. В бъдеще подобни знания биха могли да се използват в гастрономията, хранително-вкусовата промишленост и дори в терапевтичните програми за хора с нарушения на вкуса или апетита.

Предпазливо заключение

Въпреки интересните резултати, изследователите отбелязват, че размерът на извадката е бил сравнително малък, а ефектите скромни. Следователно са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере напълно как звукът „препрограмира“ вкусовите усещания. Но едно е ясно: това, което ядем, зависи не само от кухнята, но и от това какви звуци се възпроизвеждат в слушалките ни или в ресторанта около нас.