Лечението за оплешивяване може да се крие във вас самите — и учените вече работят по него

В продължение на хилядолетия гъстата и здрава коса е била символ както на мъжката жизненост, така и на женската привлекателност. Ето защо, когато косата започне да оредява или изчезне напълно — феномен, който засяга приблизително 80 процента от мъжете и 50 процента от жените в даден етап от живота им — ударът върху самочувствието може да се усети като истинска екзистенциална криза.

Обикновено растежът на косата преминава през цикли на активност и почивка, които се управляват изцяло от стволовите клетки на космените фоликули. По време на активните периоди тези клетки се събуждат и регенерират космения фоликул, като се развиват в различните компоненти, изграждащи самия косъм. Но когато те са в състояние на покой, косата спира да расте и в крайна сметка пада. Под въздействието на заболявания, силен стрес или просто лош късмет при раздаването на генетичните карти, тези стволови клетки могат да изпаднат в постоянна, перманентна дрямка. Скоро обаче хората, страдащи от косопад, може да разполагат с няколко революционни нови опции за възстановяване на косата в своя терапевтичен арсенал.

Лечение, задвижвано от изкуствен интелект

ABS-201 е новаторско инжекционно средство срещу косопад, разработено от биотехнологичната компания Absci, базирана във Ванкувър, щат Вашингтон. Компанията активно използва силата на изкуствения интелект (AI), за да създава революционни нови лекарствени препарати. ABS-201 е насочен изключително специфично към рецептора за пролактин — протеин, който по принцип играе важна роля в развитието на млечните жлези. За разлика от други конвенционални методи за лечение на косопад, като например добре известния миноксидил или оперативното присаждане на коса, ABS-201 не се ограничава само до това да предотврати по-нататъшната загуба, а реално стимулира и насърчава новия растеж на косата.

Механизмът на действие на ABS-201 се изразява в пренасочване на заспалите космени фоликули обратно в напълно различна фаза от жизнения им цикъл, известна като анагенна фаза (фазата на активен растеж). Никое друго лекарство на пазара до момента не е насочено към пролактиновия рецептор по същия начин, споделя д-р Антъни Роси, дерматолог в раковия център „Мемориал Слоун Кетъринг“ (Memorial Sloan Kettering Cancer Center), който си партнира тясно с Absci.

Този иновативен подход за справяне с косопада е директен резултат от откриването на лекарства с помощта на изкуствен интелект. Екипът на Absci сравнява традиционното разработване на лекарствени препарати с почти невъзможната задача да се намери игла в купа сено — дълъг процес, изпълнен с безкрайни проби и грешки. Вместо това, чрез използването на AI за разработването на самата игла — в този конкретен случай, перфектната антитяло последователност — изследователите успяват бързо да открият ключови региони за свързване на антителата. Тези региони могат с абсолютна прецизност да се прицелят в пролактиновия рецептор и по този начин да спрат косопада. Чрез сложни компютърни симулации Absci успява да оптимизира ключови характеристики на лекарството, включително да повиши неговата ефективност (потентност) и същевременно да намали до минимум вероятността от нежелани и негативни имунни реакции от страна на организма.

В проведено предклинично изпитване изследователският екип тества ABS-201 върху макаци — вид примати, които страдат от оплешивяване, много сходно с това при хората. Резултатите се оказват невероятни: шест месеца след началото на лечението макаците възвръщат напълно окосмяването по главите си. Екипът на Absci отчита подобни зашеметяващи резултати и при тестването на лекарството върху мишки в друго предклинично изпитване. При този експеримент ABS-201 води до пълно възстановяване на козината на мишките само след 22 дни, докато за сравнение класическият миноксидил предизвиква растеж на косата само при една трета от третираните гризачи.

Absci вече стартира и клинични изпитвания върху хора, като през декември 2025 г. започна тестването на единични възходящи дози. Според официалния уебсайт на компанията, целта е в средата на 2026 г. да започне следващият етап — клинично изпитване с многократни възходящи дози, което да доближи продукта още по-близо до финалното му одобрение.

Събуждане на заспалите фоликули

Д-р Хедър Кристофк (д-р по биохимия) и нейният дългогодишен сътрудник д-р Уилям Лаури (д-р по биология на стволовите клетки) от Калифорния (UCLA) откриват друг уникален начин за възстановяване на косата — чрез директно събуждане на заспалите космени фоликули.

„Установихме, че стволовите клетки на космените фоликули имат коренно различен метаболизъм, когато спят, в сравнение с моментите, когато са активни и дават начало на нова коса“, обяснява Кристофк. По-конкретно, когато стволовите клетки на космените фоликули са във „включен“ режим, те съдържат много по-големи количества лактат (млечна киселина) — ключова молекула за генериране на клетъчна енергия без необходимост от кислород. (Трябва да се отбележи, че по-голямата част от клетките в тялото създават енергия чрез различен метаболитен път, който изисква кислород). Водена от това наблюдение, Кристофк си задава въпроса дали изкуственото повишаване на нивата на лактат в спящите стволови клетки на космените фоликули би могло да действа като ключ, който да ги активира и включи отново.

За да тестват своята теоретична хипотеза, изследователите се възползват от интересна биологична особеност при мишките в научно изследване от 2017 г., публикувано в престижното списание Nature Cell Biology. Мишките се раждат без козина и първите няколко цикъла на растеж на космите им са напълно синхронизирани. Благодарение на този първоначален период учените могат да определят с изключителна точност времето на активните фази и фазите на покой на стволовите клетки. В един от експериментите те отглеждат мишки, при които могат умишлено да изключат гена за лактат дехидрогеназа — ензима, отговорен за производството на лактат в организма. За разлика от нормалните си връстници, чиято козина израства напълно 70 дни след бръснене, тези модифицирани мишки остават напълно плешиви. Последвалите анализи потвърждават, че животните имат изключително ниски нива на лактат в стволовите клетки на фоликулите си, което доказва, че лактатът има пряк положителен ефект върху растежа на косата.

От друга страна, когато изследователите генетично увреждат способността на мишките да транспортират пируват (молекула, която се превръща в лактат) в техните митохондрии (известни като енергийните централи на клетката), по-голямата част от този пируват принудително се превръща в лактат. В резултат на това тези мишки започват да отглеждат нова козина много по-бързо в сравнение с нормалните екземпляри. След това учените потвърждават този ефект, като третират напълно обикновени мишки с молекулата UK-5099, която блокира същия този протеин, отговорен за преноса на пируват. Тези мишки също развиват ново окосмяване значително по-рано от очакваното.

„Беше наистина забележително“, казва Кристофк. „Видяхме как по тези мишки пониква козина в период, в който биологично те изобщо не би трябвало да развиват окосмяване.“

Скоро след това Лаури и Кристофк привличат в екипа си своя колега от UCLA — професора и медицински химик д-р Майкъл Юнг. Той им помага да проектират химически аналог на молекулата UK-5099, наречен PP405, който е предназначен за локално нанасяне под формата на капки или лосион директно върху скалпа. Впоследствие тримата учени основават съвместно компанията Pelage Pharmaceuticals, създадена със специалната цел да продължи изследванията и тестовете на PP405. До момента лекарството е преминало през множество клинични изпитвания за оценка на неговата безопасност, включително и фаза, която се провежда активно в момента, според официалния сайт на компанията.

Лек, който се крие вътре във вас

Възможно ли е лекът за оплешивяване да бъде… захар? Тук не става въпрос за обикновената захар, която държите в кутията на кухненския си плот, а за един много специфичен вид захар, който вече съществува в естествен вид в човешкото тяло: захарта дезоксирибоза.

Нашите организми произвеждат това вещество напълно естествено, като то играе ключова роля за стабилността и репликацията на ДНК. Заедно с фосфатните групи, дезоксирибозата изгражда т.нар. скелет или структурна основа на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Когато двойната спирала се разплита по време на клетъчно делене, дезоксирибозата осигурява необходимата структура, за да може нашият биологичен апарат точно да копира генетичния код. И освен че е фундаментален градивен елемент на живота, тази захар очевидно може да се окаже и ефикасно средство за борба с косопада, сочат данните от проучване от 2024 г., публикувано в научното списание Frontiers in Pharmacology.

Интересното е, че това мащабно изследване, продължило цели 8 години, първоначално изобщо не е стартирало като опит за откриване на лек срещу оплешивяване. Изследователският екип първоначално е изучавал мишки, за да разбере дали и как захарта може да помогне за по-бързото зарастване на рани чрез стимулиране на образуването на нови кръвоносни съдове (процес, известен като ангиогенеза). По време на експериментите обаче учените забелязват нещо неочаквано — козината около раните израствала обратно много по-бързо при мишките, които били третирани със захарта, в сравнение с тези, които не получавали такова третиране.

За да изследват феномена по-задълбочено, учените симулират косопад, предизвикан от хормона тестостерон — което е най-честата причина за традиционното оплешивяване при мъжете (андрогенна алопеция) — върху здрави мишки без рани. Те установяват, че прилагането на малки дози от захарта дезоксирибоза отново успешно насърчава формирането на нови кръвоносни съдове, което от своя страна директно стимулира, подхранва фоликулите и ускорява растежа на космите.

Според официално прессъобщение, локалното лечение с тази естествена захар е също толкова ефективно, колкото и самият миноксидил, който е един от най-известните и утвърдени продукти срещу косопад на световния пазар (той е активната съставка в популярния търговски продукт Rogaine). Така че, както изглежда, ключът към гъстата, здрава и красива коса може през цялото време да се е криел вътре в самите нас, очаквайки науката да го отключи.