Археолози откриха „изгубената Атлантида“ на Европа след 8500 години под водата

Легендата за Атлантида винаги е оставяла огромна празнота в нашето разбиране за човешката история. Векове наред изследователи и археолози претърсват моретата и океаните в търсене на какъвто и да е знак за тази потънала цивилизация. Основното течение в научната общност дълго време поддържаше тезата, че Атлантида е просто мит, роден от въображението на Платон. Днес обаче науката доказва, че идеята за развити крайбрежни селища, погълнати от морето, изобщо не е невъзможна фантастика, а историческа реалност.

Европейски археолози вярват, че най-после са открили липсващото парче от този исторически пъзел. На пръв поглед Дания едва ли изглежда като логичния екзотичен дом на изгубен древен град, но именно там учените се натъкнаха на най-убедителните доказателства за съществуването на „европейска Атлантида“.

Става дума за мащабно селище от каменната ера, открито под ледените води на датския залив Орхус.

Находките от дъното на залива Орхус

Изследователите са открили множество артефакти, които рисуват детайлна картина на цивилизована общност, живяла по тези земи преди близо 8500 години. Находките включват отлично запазени каменни инструменти, върхове на стрели, животински кости и дори парчета дърво, които са били умишлено обработени и оформени като примитивни сечива за бита.

За да достигнат до останките на тази древна общност, учените е трябвало да се спуснат на близо 8 метра (26 фута) под повърхността на водата край втория по големина датски град. Проучването е извършено със специализирано подводно оборудване под високо налягане, което внимателно изсмуква наслоения с хилядолетия тинест слой, без да уврежда крехките исторически структури.

Обектът датира от края на последната ледникова епоха. Тогава рязкото повишаване на морското равнище в глобален мащаб буквално поглъща цели крайбрежни региони, принуждавайки общностите от ловци и събирачи от каменната ера да изоставят домовете си и да мигрират навътре в сушата.

Перфектно запазена капсула на времето

Тъй като намерените артефакти са били заклещени под водата в продължение на хиляди години, те са в много по-добро състояние, отколкото ако бяха останали на сушата. Причината за това е липсата на кислород под морското дъно, което спира процесите на гниене и разпад.

„Това, което се опитваме да разберем тук, е какъв е бил животът в едно крайбрежно селище преди 8500 години. Тук имаме стара брегова линия и селище, разположено директно на нея. Мястото е като капсула на времето. Когато нивото на морето се е повишило, всичко е останало консервирано в среда без кислород… времето просто е спряло. Намираме напълно запазено дърво, лешници и всякакви органични останки. Всичко е в невероятно състояние.“ – обяснява археологът Петер Мое Аструп.

Йонас Огдал Йенсен, дендрохронолог от известния датски музей „Моесгор“ (Moesgaard Museum), потвърждава думите му и добавя, че съвременните технологии позволяват на учените да определят с изключителна точност кога точно са загинали дърветата по тогавашните брегове. Според експертите това откритие хвърля напълно нова светлина върху начина, по който нивата на световния океан са се променяли през епохите.

„Трудно е да се отговори какво точно е означавало това събитие за хората тогава в краткосрочен план. Но в дългосрочна перспектива то очевидно е имало огромно въздействие, защото напълно е променило ландшафта и географията на Европа.“ – допълва Петер Мое Аструп.

Учените нямат намерение да спират дотук. Изследователските екипи вече планират проучването на следващ обещаващ обект край бреговете на Германия, като в дългосрочен план се подготвят и мисии в пословично опасната и бурна акватория на Северно море.

Догерленд: Изгубеният континент на Севера

Това далеч не е първият път, в който археолозите свързват подводна локация с мита за Атлантида в тази част на света. Най-известният пример в европейската история остава Догерленд (Doggerland) – огромна сухоземна маса, която някога е свързвала днешна Великобритания с Дания, Германия и Нидерландия, обединявайки краищата на европейския континент в едно цяло.

Първите реални доказателства за тази изгубена земя са открити случайно през далечната 1931 година, когато нидерландски риболовен траулер изважда от дъното на морето праисторически артефакти и човешки сечива заедно с улова си.

Благодарение на десетилетия проучвания пред науката изплува образът на богата екосистема, обитавана от хилядолетни общности от ловци и събирачи. Преди около 8200 години обаче комбинацията от постепенно повишаващите се нива на водата и едно опустошително природно бедствие слага край на този свят.

Мащабно подводно свлачище край бреговете на днешна Норвегия (известно на науката като свлачището Сstoregga) предизвиква гигантско цунами в Северно море. Вълните с невиждана мощ буквално помитат и погребват остатъците от Догерленд под водата. Днес всичко, което е останало от тази северна Атлантида, лежи дълбоко и безмълвно под вълните на Северно море, напомняйки ни за уязвимостта на човешката цивилизация пред силите на природата.