Учените предложиха нова теория за произхода на живота на Земята: хипотезата за нанозимите
Учените предложиха коренно нова теория за произхода на живота на Земята. Според хипотезата за „нанозимите“, ключова роля в превръщането на неорганичните вещества в първите живи системи са изиграли микроскопични минерални частици, притежаващи ензимна активност.
Професор Юндун Цзин от университета в Шенжен (Китай) изказа хипотеза, според която примитивните природни минерални нанозими (MN-зими) и техните по-късни хибридни форми с органични молекули са станали основа за зараждането на живота. Според тази идея, в условията на древната Земя MN-зимите постепенно са преобразували инертните газове в сложни молекули чрез процес, наречен „неорганична фотосинтеза“.
Хипотезата приписва на природните нанозими няколко ключови функции: катализа, свързване на молекули на повърхността, защита от ултравиолетовите лъчи, фотоселекция и управление на енергийните потоци. Използвайки природни източници на енергия (светлина, топлина, електричество), те са могли да я преобразуват в молекулярна информация, способна да се чете, записва и копира, което се счита за необходимо условие за възникването на живота.
В този модел Земята се разглежда като гигантска природна „всичко-в-едно“ химическа лаборатория, функционирала милиарди години. Естествените градиенти на налягане и температура, особено в близост до вулкани и геотермални извори, създавали идеални условия за високотемпературни реакции, в хода на които се образували първите MN-зими, включващи частици от метали, метални оксиди и сулфиди.
Особено място в хипотезата заемат златните наночастици (AuNPs). Авторът предполага, че те са могли да бъдат едни от най-ефективните MN-зими и да играят централна роля в еволюцията на нанозимите, наричайки тази концепция „свят на Au“. Въпреки че днес AuNP се считат за изкуствени, хипотезата твърди, че те са геоложки вероятни в древните условия. За да обясни естествения подбор и стабилизацията на молекулите на живота, авторът изтъква четири ключови условия: цикли на влажност и сухота и амфифилност, самоорганизация, каталитична активност, както и двойна симбиотична стабилизация. Хипотезата за нанозимите има за цел да помири дългогодишните разногласия между конкуриращите се теории за произхода на живота и да хвърли нова светлина върху една от най-трайните загадки на науката.