Лицето на новата епоха: НАСА представи екипажа за историческата мисия Artemis 3

Събитие, което цялата световна научна общност очаква с нетърпение, се провежда в момента в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън. НАСА току-що обяви екипа от астронавти, които ще участват в критичната фаза от програмата Artemis. Това събитие официално поставя началото на подготовката за мисията, която ще положи основите за завръщането на човечеството на повърхността на Луната.

Новите герои в космическата надпревара

Днес светът научи имената на четиримата специалисти, които скоро ще излязат в околоземна орбита на борда на космическия кораб Orion. Основният екипаж включва Ранди Брезник, Франк Рубио, Боб Хайнс, Лука Пармитано и Андре Дъглас.

Този важен етап следва успешното завършване на мисията Artemis 2, по време на която през април 2026 г. четирима астронавти обиколиха Луната за първи път от над 50 години. Новият екип сега е изправен пред още по-сложни технологични предизвикателства, изискващи безупречна координация между правителствената агенция и частните партньори.

Какво е известно за астронавтите, които ще летят в орбита?

Всеки от обявените астронавти е преминал от тестови полети в земната атмосфера до сложни експерименти в ниска околоземна орбита.

Ранди Брезник (командир)

Ранди Брезник, ветеран от космическите полети и полковник от морската пехота на САЩ, официално ще ръководи мисията Artemis III като неин командир. Кариерата му започва през май 1989 г., когато е удостоен с чин втори лейтенант. Преди да се присъедини към НАСА през 2004 г., Брезник се отличава като тестов пилот на F/A-18 и участва в бойни действия по време на операция „Иракска свобода“ в Кувейт, според официалните източници на НАСА.

Брезник има богат опит в работата на Международната космическа станция (МКС), където е служил като борден инженер на 52-ра експедиция и командир на 53-та експедиция. Той е бил и водещ астронавт на НАСА в сътрудничество със SpaceX по разработването на пилотираната капсула Dragon.

През 2014 г. ръководи подводната мисия NEEMO 19, където той и екипът му тестваха технологии за бъдещи мисии в дълбокия космос в условия, възможно най-близки до нулева гравитация.

Назначаването му за командир на Artemis III подчертава стратегическото значение на тестването на скачването на космическия кораб Orion с търговските лунни апарати за кацане.

Франк Рубио (специалист по мисиите)

Франк Рубио е човек, чието име вече е вписано в историята заради невероятната си издръжливост. Полковник от армията на САЩ и лекар, той държи абсолютния рекорд за най-дълъг непрекъснат престой в космоса сред американските астронавти. Мисията му е продължила 371 дни, през които е изминал повече от 253 330 245 километра.

Преди да се присъедини към НАСА през 2017 г., Рубио съчетава кариерата си като пилот на хеликоптер UH-60 Black Hawk с работата си като лекар. Той е регистрирал над 1100 часа във въздуха, 600 от които са били бойни мисии в Босна, Афганистан и Ирак.

Той е и опитен парашутист с над 650 скока със свободно падане. Докато работи на МКС, Рубио извършва три излизания в открития космос с обща продължителност 21 часа и 24 минути, инсталирайки нови слънчеви панели IROSA.

Сега той споделя опита си като съветник на кандидатите за астронавти през 2025 г.

Лука Пармитано (пилот на мисията)

Представителят на Европейската космическа агенция (ЕКА), италианският полковник Лука Пармитано, носи европейски опит и висока техническа квалификация в мисията. Той стана първият италианец, ръководил екипаж на МКС по време на 61-ва експедиция.

Кариерата му започва с изучаване на политически науки и международно право, но страстта му към летенето го отвежда в авиационната академия, а след това в училище за пилоти-изпитатели във Франция.

По време на кариерата си Пармитано прекарва общо 367 дни в космоса и извършва шест открити космически разходки. Една от най-предизвикателните му задачи е ремонтът на алфа магнитния спектрометър AMS-02 – инструмент, който търси космически частици.

Въпреки техническите предизвикателства, Лука е известен и с културните си инициативи: той изпълни първия диджей сет от орбита и се обърна към световните лидери на конференцията на ООН за климата. Способността му да съчетава строга военна дисциплина с научен подход и комуникативни умения го прави незаменим член на международни екипи.

Андре Дъглас (специалист по мисиите)

Андре Дъглас представлява ново поколение изследователи, които съчетават инженерен талант с опит в бреговата охрана на САЩ. С докторска степен по системно инженерство, той е работил по проекти за планетарна отбрана, включително участва в разработването на мисията DART. Опитът му в морската роботика и управлението на автономни системи е една от причините да бъде избран за класа астронавти през 2021 г.

Неговото участие в разработката е изключително важно и активно. Работил е в консорциума Lunar Surface Innovation, където е помогнал за идентифицирането на технологичните нужди за човешко присъствие на лунната повърхност.

В допълнение към техническата си работа, Андре активно наставлява млади хора, популяризирайки роботиката и науката сред тийнейджърите. Неговият интердисциплинарен подход позволява на НАСА ефективно да планира дългосрочни стратегии за изследване на Луната.

Екипажът на Artemis 3

Боб Хайнс (резервен на мисията, който ще лети, ако нещо се случи с един от основните астронавти)

Боб Хайнс дойде в космическата програма с богати познания в аерокосмическото инженерство и опит като тестов пилот на ВВС на САЩ. Той е регистрирал над 4000 часа на 50 различни типа самолети и е изпълнил 76 бойни мисии. Преди да бъде избран за астронавт през 2017 г., Хайнс е служил като пилот-изследовател в Космическия център Джонсън, според НАСА.

През 2022 г. той пилотира мисията SpaceX Crew-4, прекарвайки 170 дни в космоса. По време на престоя си на станцията той не само наблюдава пристигането на товарни кораби, но и провежда сложни научни изследвания в различни дисциплини.

След завръщането си, Хайнс ръководи Съвместната тестова група за програмата за търговски екипажи, където наблюдава тестването на нови превозни средства като Boeing Starliner и SpaceX Crew Dragon.

Неговият опит е от решаващо значение за интеграцията на бъдещи космически кораби с МКС и разработването на търговски проекти в ниска околоземна орбита.

Боб Хайнс

Промяна на плановете и стратегическо решение

Първоначално НАСА планираше с Artemis 3 да се извърши първото кацане на човек на Луната през 21-ви век. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман обаче реши да промени профила на мисията. Artemis 3 вече е тестова мисия в ниска околоземна орбита, чиято цел е да се практикува скачване на космическия кораб Orion с нови модули за кацане.

Основната причина за тази корекция е необходимостта от чести изстрелвания на ракетата Space Launch System (SLS) и желанието за тестване на критични системи по-близо до дома преди рисковото пътуване до Луната.

Кацането на хора на повърхността на Луната вече е отложено за мисията Artemis 4, която агенцията се надява да осъществи още през 2028 г.

Какво ще направи Artemis 3?

За да практикува маневрите, Orion трябва да се срещне в орбита с един или и с двата модула: Blue Moon Mark 2 на Blue Origin и Starship на SpaceX.

Тази конкуренция между частните космически гиганти става все по-интензивна, тъй като и двете компании наскоро се сблъскаха със сериозни технически проблеми.

Техническите препятствия по пътя към звездите

Въпреки празничната атмосфера около обявяването на екипажа, специалистите от НАСА и частните компании трябва да се справят с редица предизвикателства. По-специално, SpaceX наскоро проведе поредното тестово изстрелване на своята система Starship версия 3. Въпреки че полетът беше счетен за до голяма степен успешен, инженерите откриха неизправности в двигателите на Raptor и ускорителя Super Heavy. Към днешна дата Starship все още не е достигнал пълна орбита, което принуждава анализаторите да следят отблизо графика за изстрелвания.

Ситуацията на Blue Origin е не по-малко драматична. На 28 май 2026 г., по време на тест на Кейп Канаверал, ракетата New Glenn експлодира. Това доведе не само до загуба на ракетата-носител, но и до сериозни повреди на единствената орбитална стартова площадка на компанията.

Агенцията е обмисляла отделянето на модулите Blue Moon от ракетата New Glenn и изстрелването им с помощта на друга ракета-носител, като например Falcon Heavy на SpaceX,

добави Джаред Айзъкман по време на скорошна медийна изява.

Това решение обаче създава логистични предизвикателства: модулите Blue Moon изискват зареждане с течен водород директно на стартовата площадка, а съответната инфраструктура все още не е налична на площадката на SpaceX.