Учени превърнаха чашите за еднократна употреба в устройства за абсорбиране на CO2 от въздуха

Учени от Дания съчетаха решението на два актуални проблема на днешната цивилизация в едно проучване, като предложиха да се намали въглеродният отпечатък чрез използването на рециклируема пластмаса, например за еднократни чаши за напитки и други отпадъци. Пластмасата се оказа перспективна основа за сорбенти, предназначени за улавяне на въглероден диоксид от атмосферата и промишлените емисии, което позволява нейното оползотворяване с полза за климата.

Днес в промишлените инсталации за улавяне на въглероден диоксид в производствения процес се използват материали от изкопаеми източници, към които се добавят вещества, необходими за реакцията с CO2. Тъй като полистиролът има сходна молекулярна структура, той теоретично може да замести природните материали. С този въпрос се заеха изследователи от Университета в Орхус в Дания, които постигнаха забележим напредък в тази област. Тъй като полистиролът трябва да се рециклира (в САЩ се преработва приблизително 1% от общия обем на производството на този вид пластмаси, а в Европа – 10%), защо да не го използваме за улавяне на въглероден диоксид? Това става възможно, ако към полистирола се добавят аминови групи – азотсъдържащи химични фрагменти, способни да взаимодействат с молекулите на въглеродния диоксид.

Полистиролът с аминови добавки се оказа способен да улавя CO2 дори от атмосферния въздух, да не говорим за абсорбирането на газа от промишлени емисии, където концентрацията му е особено висока. Материалът отново освобождава CO2 при нагряване и намаляване на концентрацията му, което позволява ефективно улавяне на този парников газ за по-нататъшна употреба или депониране.

По този начин, ако част от сорбентите могат да се произвеждат от масови пластмасови отпадъци, това едновременно ще реши две задачи: ще намали обема на трудно преработваемия полистирол и ще осигури евтина основа за климатични технологии. Засега става дума за лабораторни изследвания. Все още не са напълно ясни цената на такова решение, ефективността на полистироловата основа на сорбентите при различни условия на експлоатация и много други фактори, които ще определят целесъобразността на подобен подход. Но самата възможност с един изстрел да се убият два заека – да се отървем от пластмасовите отпадъци и да улавяме въглероден диоксид – не може да не вдъхновява.