Преди 54 години е издаден патентът за дискетата: 8 инча и 80 килобайта
На вчерашния ден през 1972 година e издаден патентът за гъвкавия магнитен диск, известен още като дискета. Американският патент с номер 3668658A е издаден за „магнитен записващ диск с капак“, в който се описва въртящ се магнитен носител, поставен в защитен калъф, който почиства и предпазва повърхността. Тези първи дискети са били доста големи – с диаметър 8 инча, но са имали капацитет от едва 80 килобайта.
По този начин дискетите официално навършиха 54 години, ако се брои от датата на издаване и публикуване на патента. Работата по този преносим носител обаче започна още през 1967 година в рамките на проекта Minnow на IBM. Този проект предлагаше „гъвкав диск, покрит с магнитен материал, който можеше да се вкарва през отвора в механизма на дисковото устройство и да се върти на шпиндела“ като преносим/сменяем носител, вместо ленти или перфокарти. IBM стартира производството на първите 8-инчови дискети през 1971 година, година преди датата на получаване на патента, която отбелязваме, заедно със съвместими дискови устройства, предлагайки цялостно решение, така че хората са ги използвали няколко месеца преди издаването на патента. Както дискетите, така и дисковите устройства са получили своите патенти в САЩ през 1972 година.
Въпреки обемистия си размер, капацитетът на този първи формат дискети е бил доста скромен дори в сравнение с по-късните, по-малки формати. От IBM отбелязват, че първоначално той е бил позициониран като способен да побере обем данни, еквивалентен на 3000 перфокарти. Това е съответствало на епохата на появата му. Въпреки това други източници посочват, че това е било еквивалентно на 80 килобайта.
Следващият важен момент в историята на дискетите, според блога на IBM е 1977 година, когато Apple II е пуснат с 5,25-инчови дискови устройства. Стив Возняк разработва метод на запис, известен като Group Coded Recording, който позволяваше съхранение на 140 килобайта, което беше значително повече от стандартните 90 килобайта за единична плътност. След това, през 1978 година компанията Tandon представи двустранно дисково устройство, а дискетите във формат DSDD осигуряваха капацитет до 360 килобайта.
Патентните изображения на дискетата
През 1984 година IBM надмина това, като пусна формат с висока плътност, позволяващ съхранението на до 1,2 мегабайта данни на 5,25-инчова дискета. Същата година Apple представи оригиналния Macintosh с 3,5-инчов механизъм за дискети на Sony с капацитет 400 килобайта. През 1986 година IBM усъвършенства този много по-компактен, твърд и преносим диск, като пусна на пазара стандартни 3,5-инчови дискетки с капацитет 1,44 мегабайта.
Дискетите изминаха дълъг и великолепен път, ако съдим по стандартите на компютърните технологии. В разцвета на популярността си, както отбелязва IBM, „всяка година се продаваха над 5 милиарда дискеки“. Apple отново изигра ключова роля в промените, когато през 1998 година шокира техническите журналисти, като не оборудва новия iMac с вграден дисково устройство за дискети. През 2026 година дискетите не са нищо повече от носталгия за повечето компютърни ентусиасти. Въпреки това от време на време все още откриваме удивителни ниши, забравени от времето и новите технологии, например в метрото на Сан Франциско Muni Metro, затворите в Ню Джърси или Военноморските сили на Германия.