Слънцето бавно потъва под хоризонта, размивайки небето в експлозия от цветове. Мощна музикална фраза се надига и изпълва концертната зала. За мнозина това са просто приятни преживявания. За други обаче това са дълбоко емоционални, трансформиращи моменти, които те усещат физически с цялото си тяло.

Каква е разликата между тези два типа наблюдатели? Според изследователите всичко се свежда до една съвкупност от психологически характеристики с измамно прозаичното име „абсорбция като личностна черта“ (trait absorption).

Хората с високи нива на абсорбция живеят в изключително богат вътрешен свят, изпълнен с въображение, но те също така буквално „поглъщат“ външните преживявания. Те често експериментират с вещества, променящи съзнанието, и целенасочено търсят интензивни срещи с природата, пътешествията, изкуството и духовността.

Причината, поради която хората с висока абсорбция възприемат света по толкова различен начин, все още е загадка за науката. Тя може да бъде генетично обусловена, свързана с преживяна травма или дори нещо, което човек може да се научи да развива съзнателно.

Произходът на концепцията: От хипнозата до науката за съзнанието

Психолозите д-р Оке Телеген (Auke Tellegen, PhD) и д-р Гилбърт Аткинсън (Gilbert Atkinson, PhD) първи дават име на тази черта през 1974 година. По това време те изследват причините, поради които някои хора се поддават на хипноза много по-лесно от други. Единственият фактор, който последователно и безгрешно корелирал с податливостта на хипноза, била именно тази специфична съвкупност от атрибути, която те нарекли „абсорбция“.

Индивидите с висока степен на абсорбция изглеждат естествено привлечени от моменти, в които са напълно погълнати от настоящото преживяване. В тези моменти те не оценяват случващото се и не са фокусирани върху конкретна цел. Този вид дълбоко внимание прави хората напълно имунни срещу разсейване и им дава:

„Променено усещане за реалността като цяло, включително емпатично променено усещане за собствения Аз.“

В съвременната психологическа наука тази черта често се свързва тясно с „Отвореността към преживявания“ (Openness to Experience) – едно от големите пет измерения на личността (Big Five), но абсорбцията отива крачка напред, като засяга директно сетивното и когнитивното кодиране на реалността.

Скалата на Телеген: Как се измерва абсорбцията?

Телеген продължава да изучава този феномен и създава въпросник от 34 въпроса, известен като Скалата за абсорбция на Телеген (Tellegen Absorption Scale – TAS). Тя се използва за определяне на това колко „абсорбиращ“ е даден човек чрез твърдения като:

„Когато слушам музика, мога толкова да се прехласна, че да не забелязвам нищо друго наоколо.“ „Мислите ми често се появяват като визуални образи, а не като думи.“ „Понякога преживявам нещата така, сякаш са двойно по-реални.“ „Пръкането и пламъците на дървения огън стимулират въображението ми.“ „Понякога „излизам“ извън обичайното си аз и преживявам напълно различно състояние на битието.“ Двете страни на монетата: Креативност срещу тревожност

Въпреки че много учени са изследвали абсорбцията оттогава насам, тя все още не е напълно разбрана. Според изследване, публикувано в научното списание Neuroimage: Reports, абсорбцията „е надеждно свързана със съзвездие от психологически, когнитивни и поведенчески черти“. Тези черти обаче са нож с две остриета.

Позитивната страна

Хората с висока абсорбция помнят сънищата си изключително ясно и притежават огромна креативност, като често проявяват силна склонност към света на фентъзито. Те имат силно развита емпатия и специфична невронна обработка на емоциите. За тях е изключително лесно да навлязат в живи, детайлни въображаеми сценарии – например докато мечтаят будни. Освен това те са много по-склонни да изпитват богати духовни преживявания, като разговори с Бога, състояния на транс или видения.

Тъмната страна

От друга страна, изследователите са открили ясна корелация между абсорбцията и ранните житейски травми. Това споделя д-р Майкъл Лифшиц (Michael Lifshitz, PhD), който изучава феномена в дълбочина. Точно както преживяванията им на радост са интензивни, така и усещането за тревожност при абсорбиращите хора е изключително изострено.

Причината за това е, че те могат да си представят негативния сценарий толкова ясно и реалистично, че той буквално започва да се усеща като настояща реалност. Тревожността при такъв тип хора може бързо да ескалира в тежки физически симптоми, сред които:

Гадене и повръщане Болки в гърдите Хранителни разстройства като затлъстяване и булимия Променените състояния на съзнанието и терапията с кетамин

Силно абсорбиращите хора реагират изключително дълбоко на променени състояния на духа. Те не само се хипнотизират лесно, но и изпитват много по-въздействащи и трансформиращи преживявания при прием на психеделици в сравнение с хората с ниски нива на абсорбция.

Самият д-р Лифшиц – асистент по психиатрия в Университета „Макгил“ (McGill University) и Еврейската обща болница в Монреал – определя себе си като високо абсорбиращ човек. В своите изследвания той установява, че тези хора изпитват истинско удоволствие от процеса на трансформация на съзнанието си.

„Текстурата на собственото им преживяване им е интересна“, казва Лифшиц. „Те обичат да усещат как преживяването им се променя… Когато нещо промени съзнанието ми, аз просто се заинтригувам толкова силно и за мен е изключително приятно да усещам как фокусът и възприятията ми се изместват.“

Лифшиц издига теорията, че използването на скалата на Телеген може да помогне на психолозите, които провеждат терапия с помощта на психеделици, да идентифицират кои пациенти биха имали най-голяма полза от лечението. Той предлага прилагането на въпросника на специалисти, провеждащи кетамин-асистирана терапия.

Резултатите показват, че скалата е изключително ефективна: колкото по-високи са нивата на абсорбция на даден пациент, толкова по-голяма е вероятността неговите симптоми (например тежка депресия) да бъдат облекчени и излекувани от терапията.

Мистерията в мозъка: Какво казват скенерите?

Въпреки тези разкрития, учените все още не знаят какво точно кара едни хора да бъдат по-абсорбиращи от други. Известно е, че тази черта се предава в семействата и че много от хората с висока абсорбция са преживели травма в ранното си детство. Тези два фактора, разбира се, могат да бъдат свързани, тъй като травмата често засяга цели семейства.

Травмата може да обясни и живото въображение. При травматичен момент мозъкът на детето често го защитава чрез дисоциация – процес, който му позволява да „избяга“ в алтернативни, измислени светове. Въпреки това, Лифшиц отбелязва, че травмата не може да обясни защо тези хора реагират толкова интензивно и позитивно на външни стимули като музика или красива природа.

Заедно с колеги от университета „Макгил“ и изследователи от Франция и Нидерландия, Лифшиц се опитва да открие специфични мозъчни модели, които да обяснят абсорбцията. Това изследване обаче се оказва задънена улица.

Те сравняват сканирания с функционален магнитен резонанс (fMRI) на хора с високи резултати по скалата на Телеген и сходни личностни профили. За изненада на екипа, в структурата или във функционирането на мозъка в състояние на покой не е открито нищо, което последователно да предсказва нивата на абсорбция и в двете изследвани групи. Някои модели изглеждали обещаващи в първата група, но не се повторили при втората.

Разчупване на модела: „Прогностичният мозък“

Дълго време учените вярваха, че абсорбцията и податливостта на хипноза са вродени дадености – характеристики, които или имате, или нямате, и които остават стабилни през целия живот. Изследванията на екипа на Лифшиц обаче показват нещо съвсем различно. Оказва се, че абсорбцията на даден човек може измеримо да се увеличи след обикновена разходка в планината, и още повече – след осемседмичен курс на кетамин-асистирана терапия.

Лифшиц вярва, че това е тясно свързано с концепцията за „прогностичния мозък“ (predictive brain). В невронауката тази теория (известна още като прогностично кодиране) предполага, че мозъкът не просто пасивно записва информация от сетивата, а активно генерира модели на света, за да предвиди какво предстои и да спести енергия.

„Вие винаги живеете по-скоро в прогнозата за това какво има около вас, а не само в това, което действително е там“, обяснява ученият. „Мозъкът ви има много специфичен модел за света, който поддържа стабилен, за да може да се справи с интензивната сложност на случващото се. Ако разхлабите този прогностичен модел, тогава действително можете да осъзнаете, че има информация, която досега сте пропускали… Неща като психеделиците и медитацията могат да разхлабят тези прогнози на високо ниво, които мозъкът ви прави за реалността.“

Проблемът с подхода „Един размер за всички“

Разликата в начина, по който хората с различна степен на абсорбция реагират на терапевтични практики, провокира интерес към персонализирането на психологическата помощ. Често лекарите и терапевтите предписват едни и същи практики за всеки – като например медитация за осъзнатост (mindfulness). Това обаче може да доведе до сериозно разочарование, тъй като различните умове реагират по коренно различен начин.

В психологията съществува много силна тенденция за прилагане на универсални решения. Според учените, ако наистина искаме да помагаме на хората, трябва да преминем отвъд това ограничение.

Можем ли да натренираме ума си да вижда магия?

Д-р Лифшиц се интересува и от въпроса дали високата абсорбция е умение, което може да се преподава и учи. В сътрудничество с д-р Таня Лурман (Tanya Luhrmann, PhD), професор по антропология в Станфорд, той провежда необичайно изследване. Двамата изучават общност от хора, които са създали т.нар. „Тулпа“ (Tulpa).

Концепцията за Тулпа има своите корени в тибетския будизъм и представлява мислоформа – същество или мислено присъствие, което се материализира или вдъхва към живот чрез интензивна духовна практика и концентрация. В съвременния контекст изследваните субекти възприемат своите Тулпи по-скоро като въображаеми приятели или отделни съзнания, проявени чрез дълбока медитация.

Интересното е, че голяма част от тези изследвани лица са инженери и учени – изключително рационални хора. Това показва, че човешкото въображение е толкова мощно, че ако инвестираме достатъчно когнитивна енергия в него, то може буквално да оживее в усещанията ни.

Чрез преживявания като потапяне в дивата природа, психеделична терапия или специфични ментални практики, хората могат да тренират ума си да бъде по-абсорбиращ. От научна гледна точка това би могло да направи индивидуалния свят много по-красив. Човек може съзнателно да тренира себе си, за да усеща живота като нещо по-магично, връщайки усещането за вълшебство в ежедневието единствено чрез силата на собствения си ум.