Това море е пълно с невзривени бомби от Втората световна война. Учените откриха нещо още по-тревожно в рибата
На дъното на Северно и Балтийско море лежат опасни тиктакащи бомби – както в буквалния, така и в преносния смисъл на думата. В най-прекия смисъл, истински експлозиви осяват океанските води по протежение на германското крайбрежие. Почти 1,3 милиона метрични тона конвенционални боеприпаси, включително артилерийски снаряди, ракети, торпеда и редица други опасни артефакти, лежат неексплодирали на дъното на Северно море. Към тях се добавят още 300 000 тона конвенционални оръжия и 30 000 тона агенти за химическа война (CWA), които необезпокоявано замърсяват близкото Балтийско море.
Тази стряскаща ситуация е директен резултат от насилственото и изключително прибързано разоръжаване, което съюзническите сили налагат на Германия веднага след края на Втората световна война. Към това огромно количество се прибавят и останките от кораби и боеприпаси, потънали по време на активните бойни действия от Първата и Втората световна война.
Изследователите обаче алармират за друга, паралелна „бомба“ с променлив и непредвидим характер, която според тях може да представлява дори още по-голяма и непосредствена опасност за европейските води. Става дума за пагубното влияние, което тези замърсени с оръжия зони оказват върху деликатните морски екосистеми. Екологичните проблеми, породени от изхвърлянето на военния арсенал преди десетилетия, днес излизат наяве с пълна сила. Докато неексплодиралите боеприпаси по крайбрежието на Германия носят очевиден риск за хората, рибарите и корабите, които случайно биха могли да се натъкнат на тях, невидимата заплаха, развиваща се вътре в самите екосистеми на Северно и Балтийско море, е много по-разрушителна и потенциално смъртоносна.
Химическата заплаха под повърхността
За да се разбере мащабът на тази екологична криза, е необходимо първо да се разгледат опасните химически съединения, които стоят в основата на проблема. Всички бомби, торпеда и артилерийски заряди, разпръснати по морското дъно, постепенно губят целостта на металните си корпуси поради корозията. В резултат на това те непрекъснато изпускат силно токсични остатъци директно в околната вода и дънните утайки.
Обстойни научни изследвания, проведени в рамките на международния проект „North Sea Wrecks“ (NSW) в периода между 2018 и 2023 година, потвърдиха наличието на силно отровни странични продукти от разпадането на експлозивите. Един от най-разпространените химикали е тринитротолуенът (познат като ТНТ), чиито следи са открити както в седиментите около корабокрушенията и местата за изхвърляне на боеприпаси, така и в тъканите на местните морски обитатели.
Точно в средата на тези подводни оръжейни гробища продължава да съществува богато и разнообразно биоразнообразие. Мащабите на замърсяването обаче поставят живите организми под постоянен натиск. Едно конкретно животно предоставя най-категоричните и тревожни доказателства за ефекта от тези процеси: плоската риба (камбала). Учените са открили шокиращи следи от ТНТ и неговите токсични метаболити в мускулната тъкан на риби, живеещи в непосредствена близост до неексплодирали боеприпаси (UXO) в Северно море. Регистрираните концентрации достигат обезпокоителните 4 нанограма на грам (ng/g).
Болните риби на изследователския кораб „Хайнке“
Научните анализи и изследвания на тези заболели екземпляри се провеждат в реално време на борда на специализирания германски научноизследователски кораб „Хайнке“ (Heincke). Експерти от Института за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ (AWI) улавят и анализират плоски риби от Северно море, чиито тъкани показват видими аномалии – те са покрити с малки израстъци и възли с болен, розов цвят, които са ясен индикатор за наличието на тумори и рак.
В корабните лаборатории учените от Института „Алфред Вегенер“ извършват незабавни дисекции на уловените риби. За да се запази биологичният материал за по-нататъшни генетични и протеинови анализи в сухопътни бази, взетите проби от жлъчка, черен дроб, филе и бъбреци се замразяват експресно в течен азот. Сред основните изследвани видове е обикновената лиманда (Limanda limanda), която обитава предимно пясъчните и калните дъна на Северно и Балтийско море. Този вид риба е традиционна и важна част от кулинарната култура на европейските крайбрежни региони, ценена заради деликатното си месо и лек вкус. Рибата рядко надвишава дължина от 20 сантиметра. Наличието на розови възли по телата на тези малки екземпляри е неоспоримо доказателство за злокачествени изменения, предизвикани от външната среда, коментира морският биолог Матиас Бренер.
Връзката между експлозивите и чернодробните заболявания
Онкологичните заболявания обаче не са единственият проблем, с който се сблъскват обитателите на тези акватории. След приключването на океанската експедиция на кораба „Хайнке“, учените провеждат допълнителни лабораторни тестове върху събраните водни проби, дънни седименти и биологични тъкани от района около останките на SMS Ariadne – крайцер от състава на Императорския германски флот, потопен по време на Първата световна война.
Резултатите показват, че рибите, уловени в близост до потъналия военен кораб, страдат от тежки форми на чернодробни заболявания, които са пряко свързани с токсичното замърсяване от ТНТ. Изследователите откриват и друга закономерност: колкото по-висока е концентрацията на химикала тринитротолуен в даден район на океана, толкова по-висока е смъртността сред съответната рибна популация.
Какво означава това за човешкото здраве?
Подобни разкрития неминуемо повдигат въпроса: какъв е рискът за хората, когато рибата, уловена по германското крайбрежие, попадне в търговската мрежа и в нашите чинии? За учените и здравните експерти е изключително трудно да изведат директна и еднозначна причинно-следствена връзка между здравословните проблеми при хората и конкретните замърсители в морската храна. Това се дължи на факта, че съвременното производство на храни вече е масово пропито от множество други вредни елементи – като микропластмаса, пестициди, тежки метали (включително олово) и разнообразни токсични субстанции.
Въпреки това, статистическите данни и лабораторните анализи са категорични – високите нива на остатъчни вещества от неексплодирали боеприпаси в рибата будят основателна тревога. Към момента в световен мащаб липсва официално установено и общоприето „безопасно“ ниво за наличие на вещества като ТНТ в морските дарове. Това обаче съвсем не означава, че консумацията на подобни продукти е желателна или безопасна за човешкия организъм.
Бъдещето на прочистването: Мисия за векове напред
Днес усилията за обезвреждането на тази екологична заплаха, заложена преди близо век по време на световните конфликти, се засилват. Научната общност и инженерните екипи непрекъснато разработват и тестват иновативни технологии за унищожаване на подводни оръжия. В тези процеси все по-активно се включват специализирани роботизирани системи и безпилотни подводни апарати, които могат безопасно да идентифицират и неутрализират опасните обекти на голяма дълбочина.
Въпреки технологичния напредък, експертите са единодушни, че пълното и ефективно разрешаване на екологичната криза в Северно и Балтийско море ще бъде изключително бавен процес. Поради огромното количество разпръснати боеприпаси и напредналата фаза на тяхното разрушаване, пълното изчистване на моретата може да отнеме стотици години. Изследванията и спасителните операции продължават, в опит да се ограничи по-нататъшното увреждане на морския живот и да се защити здравето на крайбрежните общности.