Нова теория може най-после да разгадае една от най-големите мистерии на Стоунхендж

Олтарният камък на Стоунхендж може би е изминал първата част от забележителното си пътешествие от Североизточна Шотландия до равнината Солсбъри с помощта на ледник, преди праисторическите хора да поемат пренасянето му. Това сочат данните от ново вълнуващо проучване, което хвърля различна светлина върху праисторическия паметник.

Шесттонният пясъчников монолит произхожда от Оркнейския басейн в Северна Шотландия, на около 700 километра (435 мили) разстояние от крайната си точка. Начинът, по който този огромен блок е стигнал до Южна Англия, дълго време оставаше пълна загадка за научния свят.

Сега изследователи от Университета Шефилд Халам (Sheffield Hallam University) във Великобритания и Университета Къртин (Curtin University) в Австралия предлагат хипотезата, че камъкът е бил транспортиран от движещ се ледник до Догерленд – днес изчезнал неолитен регион край източното крайбрежие на Англия – по време на последната ледникова епоха. След като ледникът се е стопил и е оставил блока там, древните общности са поели щафетата, пренасяйки го на юг.

Д-р Реми Венес, съавтор на изследването от Университета Шефилд Халам, споделя:

„Наскоро открихме, че произходът на Олтарния камък е Североизточна Шотландия, но как точно е изминал тези 700 километра до равнината Солсбъри е въпрос на широки дебати. Нашето изследване дава ново, напълно вярно обяснение за част от това пътуване. Вълнуващото в тези заключения е, че те предполагат, че хората от Догерленд са придавали културно значение на Олтарния камък дълго преди той да бъде вграден в Стоунхендж.“

Спасителна мисия, породена от климатичните промени

Догерленд, който някога е свързвал сухопътно Великобритания с континентална Европа, е бил изоставен от тогавашните обитатели заради резките промени в околната среда и днес се намира изцяло под водите на Северно море. Според д-р Венес именно променящият се климат може да е бил основната причина за „дръзкото“ решение камъкът да бъде преместен навътре в пределите на днешна сухопътна Великобритания.

„Олтарният камък трябва да е бил изключително ценен за хората, щом те са били готови да го преместят поне два пъти“, обяснява тя. „Първо, за да го спасят от потапяне под покачващото се морско равнище в края на последната ледникова епоха, и след това отново – до неговото окончателно и вечно място в равнината Солсбъри. Преместването на монолита като реакция на топенето на световните ледени щитове до голяма степен обяснява защо изобщо е бил предприет толкова смел и опасен ход. Изключително интересно е да се допусне, че самото изграждане на Стоунхендж може да е започнало като директен резултат от миграция, породена от климатичните промени.“

Научният труд предполага, че след пренасянето му от Догерленд, Олтарният камък е бил позициониран близо до Беркшир Риджуей (Berkshire Ridgeway) – най-старият път в Европа. Този древен път е бил изключително активен по времето на Стоунхендж, което е улеснило и насърчило последващото транспортиране на блока до Солсбъри.

Човешката воля срещу суровия пейзаж

Другият водещ автор на изследването, д-р Антъни Кларк от Университета Къртин, подчертава, че пътуването на монолита не е било никак просто и е изисквало сериозна организация, разделена на няколко етапа.

„Вместо да бъде носен изцяло по естествен път от ледовете, доказателствата сочат към съзнателно, внимателно планирано човешко придвижване през предизвикателен и разнообразен ландшафт“, казва д-р Кларк. „Нашето компютърно моделиране показва, че ледниците може да са пренесли скалите през част от разстоянието по време на последната ледникова епоха – потенциално до района на Догер Банк в Северно море – но не и до Южна Англия. Това означава, че камъкът все пак е трябвало да бъде преместен ръчно на стотици километри от хората.“

Изследването категорично показва, че не са съществували естествени ледникови коридори, които да свържат директно Шотландия със Стоунхендж. Това засилва извода, че човешкият фактор е бил незаменим. Камъкът най-вероятно е превозван на етапи, съчетавайки теглене по суша с речен или крайбрежен транспорт по вода навсякъде, където условията са го позволявали.

Според учените тези разкрития показват неподозирано досега ниво на социална организация и сътрудничество между неолитните общности.

Мащабно планиране: Пренасянето на подобен товар изисква детайлно познаване на терена и навигацията. Логистична координация: Процесът е изисквал огромни човешки ресурси и споделена кауза между различни племена. Изключителна решителност: Проектът вероятно е отнел поколения наред. Поглед към бъдещето

Новата теория доказва как комбинирането на детайлен геоложки анализ с модерни технологии за компютърно моделиране може да даде отговори на въпроси, вълнували учените с векове.

Следващата стъпка на изследователския екип ще бъде да локализира съвсем точния източник на пясъчника в Североизточна Шотландия, както и да проучи по-подробно конкретните маршрути, по които праисторическите хора са осъществили това епично начинание.

Пълният текст на научното изследване, озаглавено „From Highlands To Henge: Refining The Provenance And Transport Pathways Of Stonehenge’s Altar Stone“, е достъпен в специализираното научно издание Journal of Quaternary Science.