В пустинята Сахара е открит фрагмент от изчезнала протопланета от времето на раждането на Слънчевата система
Метеорит, намерен в африканската пустиня Сахара е първото убедително доказателство, че в Слънчевата система е съществувала протопланета, сравнима по размери с Луната. Това се е случило само няколко милиона години след образуването на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години, съобщава изданието Space.
Метеоритът с номер NWA 12774 (Northwest Africa) представлява камък с маса 454 грама – той е открит в пустинята Сахара през 2019 година. Учените го класифицираха като ангрит – рядък тип метеорит, който се нарежда сред най-старите вулканични скали в Слънчевата система. Уникалният му химичен състав позволява да се предположи, че някои от най-ранните планети в системата са се развивали по различен начин от другите скалисти планети. Изследвайки радиоактивните елементи, които влизат в състава им, учените установиха, че ангритите са се образували преди повече от 4,5 милиарда години в близост до младото Слънце. Те съдържат ценна информация за това как са се формирали и развивали планетите. Това наистина е рядък вид – към ангитите се отнасят само 68 от над 80 000-те метеорита, открити на Земята.
За разлика от Земята, Марс и повечето други скалисти тела, ангитите съдържат много малко силициев диоксид – основният компонент на планетарните кори в Слънчевата система, от който се състои пясъкът. Поради този необичаен състав учените дълго време предполагаха, че те произхождат от сравнително малък астероид. При анализа на NWA 12774 обаче бяха открити кристали от минерал, наречен клинопироксен, „изключително богати“ на алуминий, което сочи към образуването на скалата под голямо налягане. Моделирайки условията, при които метеоритът би могъл да се образува, изследователите установиха, че за неговото формиране е необходимо налягане от не по-малко от 17,5 kbar – повече от 17 пъти по-високо от налягането на дъното на Марианската падина, най-дълбоката точка на Земята.
NWA 12774 в рентгеново излъчване
Такива екстремни условия не биха могли да съществуват във вътрешността на малък астероид, затова родителското тяло трябва да е било много по-голямо. Кристалите във вътрешността на космическата скала са запазили острите си ръбове и химичната си структура – те биха изчезнали в горещите недра на планетата. Тоест минералите са се формирали на относително малки дълбочини, а това означава, че родителското тяло е трябвало да бъде значително по-голямо, за да се създаде такова налягане в близост до повърхността му. Радиусът му, според оценките на учените може да надвишава 1800 километра – това е съпоставимо с Луната. Възможно е дори да се е доближавал по размери до Марс. Учените не са успели да установят какво точно се е случило с протопланетата. Възможно е тя да се е разрушила в резултат на един от мощните сблъсъци, които са променили облика на младата Слънчева система, а нейните фрагменти, включително NWA 12774 са попаднали на други скалисти планети, както и на Земята. Не е изключено да съществуват и други доказателства за съществуването на тези изгубени светове, които засега остават незабелязани.