Изтекли документи от Microsoft разкриват ужасяващата истина за намеренията ѝ относно изкуствения интелект

Когато технологичните гиганти създават нови инструменти, те обикновено рекламират повишена производителност и по-лесно ежедневие. Зад кулисите на маркетинговите обещания обаче често се крият съвсем различни приоритети. Неотдавнашно изтичане на вътрешна документация хвърли светлина върху това как разработчиците на Microsoft всъщност планират да завладеят пазара.

Какво е подготвила Microsoft за всички нас?

Microsoft официално представи Scout, който представлява личен агент, задвижван от изкуствен интелект, интегриран в пакета Microsoft 365. Истинската цел на проекта обаче беше разкрита в поверителни документи, озаглавени „ClawPilot: общ преглед и пътна карта с Project Lobster“, които бяха получени от 404 Media.

В тази документация разработчиците откровено описват триетапна стратегия за популяризиране на продуктите. Най-противоречивата стъпка е първата, която авторите изрично наричат ​​„Направи хората зависими“ .

Според плана компанията цели да развие автономно изживяване при използване на инструмента, да мащабира потребителската база и да създаде екосистема от навици, която да накара хората да разчитат на тази услуга ежедневно.

Ръководителят на проекта Омар Шахин отбелязва, че вътрешното тестване сред служителите на Microsoft вече е регистрирало високи нива на използване, придружени от значително задържане в чатовете и работните процеси.

„Виждаме все повече случаи на зависимост от чатботове и агенти. Според мен, общата зависимост е нещо, което никой продукт не трябва да включва в стратегията си за развитие“, каза служител на Microsoft пред репортери, пожелал анонимност.

Scout, с кодово име ClawPilot по време на разработката, е базиран на популярния инструмент с отворен код OpenClaw. Тази технология позволява създаването на агенти, способни да действат от името на хората: да пишат имейли, да редактират календари, да публикуват публикации в блогове и да изпълняват други рутинни задачи.

Проектът Lobster беше опит да се адаптират сложните технически възможности на OpenClaw към широк кръг офис служители – от адвокати и финансисти до специалисти по подбор на персонала.

Програмата работи като десктоп приложение за macOS и Windows, като постоянно е близо до потребителя, изучава стила му на работа и поема повтарящите се задачи. Разработчиците подчертават, че това не е просто „интелигентен чатбот“, а пълноценен асистент, който продължава да работи, дори когато потребителят не гледа екрана.

Или може би не е чак толкова лошо?

Въпреки тази функционалност, вътрешната терминология на компанията предизвика значително безпокойство сред персонала. Някои служители обаче отбелязват, че Microsoft просто „казва това, което другите премълчават“, тъй като превръщането на софтуера в пристрастяващ е неизречената цел на повечето технологични гиганти.

„Не е ли крайната цел на целия софтуер, създаден от големите технологични компании, да бъде пристрастяващ?“, добави друг служител на компанията.

Интересното тук е, че главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела преди това изрази опасения относно интегрирането на OpenClaw в продуктите на компанията. Той отбелязва, че предоставянето на такъв дълбок достъп на изкуствен интелект до потребителските акаунти и файлове може да се възприеме като стартиране на компютърен вирус.

Въпреки това, сега, когато Scout официално е част от Microsoft 365, опасенията за сигурността и поверителността отстъпиха място на маркетинговите цели. Инструментът вече се използва от над 1000 служители на Microsoft, включително самия Надела, а търсенето му в компанията продължава да расте органично.

Следващите фази на плана включват свързване на Scout с други AI системи и постепенно добавяне на нови функции. Microsoft се надява, че докато възможностите на услугата бъдат разширени, потребителите ще са си изградили ежедневен навик да използват дигиталния асистент.

Въпреки амбициозните планове, историята показва, че потребителите не винаги приветстват натрапчивия изкуствен интелект в продуктите на Windows, така че успехът на стратегията за зависимости остава под въпрос.