ЕС обяви мащабен план за намаляване на зависимостта от САЩ и Китай в областта на чиповете, AI и облачните технологии

Европейският съюз представи мащабен план за разширяване на вътрешните си вериги за доставки на технологии и за намаляване на зависимостта от САЩ и Азия в области като полупроводници, изкуствен интелект и облачни изчисления. Планът предвижда подпомагане на изграждането на европейски центрове за данни и съхранение на критично важни данни в облачни услуги на територията на Европейския съюз.

Продължаващото влошаване на трансатлантическите отношения засили отдавнашните опасения относно прекомерната зависимост от американските технологични компании. Европейската комисия също така определи центровете за обработка на данни и мрежовото оборудване от Китай като заплаха за сигурността.

„Важно е да не зависим от една страна или една компания, когато става въпрос за критично важни технологии. Зависимостта може да бъде използвана срещу нас.“

заяви изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия по въпросите на технологичния суверенитет Хенна Виркунен

С изключение на няколко европейски компании, които са световни лидери в своите области, присъствието на Европа във веригите за доставки на софтуер и хардуер значително отстъпва на САЩ и Азия. Главният коз на ЕС може смело да се нарече холандската ASML, която е единственият производител на съвременни литографски машини, необходими за производството на съвременни чипове.

Днес Европейската комисия обяви редица мерки за укрепване на т.нар. технологичен суверенитет и за насърчаване на използването на местни продукти вместо чуждестранни аналози. Предложените мерки могат да имат най-различни последствия – от субсидии за европейските производители на полупроводници до забрана за използването на облачни услуги, предлагани от компании от САЩ и Китай.

Централен елемент на плана е „Законът за развитието на облачните изчисления и изкуствения интелект“ (Cloud and AI Development Act, CADA), който има за цел да подпомогне изграждането на европейски центрове за данни и утрояването на капацитета им през следващите 5 до 7 години. В момента американските компании доминират в европейския облачен сектор – Amazon Web Services, Microsoft Azure и Google Cloud държат над 70% от пазара в ЕС.

В съответствие с CADA правителствата ще бъдат задължени да съхраняват критично важни данни в облачни услуги, принадлежащи на ЕС и да извършват задължителна „оценка на рисковете за суверенитета“ на своите доставчици на облачни услуги. Идеята е да се защити информацията от външно регулиране, като например американския закон CLOUD Act, който позволява на американските правоохранителни органи да изискват данни от сървърите на американски технологични компании, дори ако те се съхраняват в чужбина. Това предполага четиристепенна класификация на всеки доставчик в зависимост от това дали неговите облачни услуги, веригата на доставки, обработката на данни и физическата инфраструктура са под контрола на ЕС.

Някои американски играчи се подготвят за по-строги правила за суверенитет, като си сътрудничат с облачни компании, принадлежащи на ЕС. Google се обедини с френския технологичен гигант Thales SA за създаването на облачното предприятие S3NS, което беше избрано за официален доставчик на облачни услуги за институциите на ЕС. Microsoft и Amazon също пуснаха решения от типа „суверенен облак“ в Европа.

Пакетът от мерки на Европейската комисия включва и подновяване на европейския „Закон за чиповете“ (Chips Act), който влезе в сила през 2023 г. и имаше за цел да увеличи дела на Европа в световното производство на полупроводници. Миналата година обаче одиторският орган на ЕС призна, че съюзът едва ли ще постигне целта си за удвояване на пазарния си дял до 2030 г. Реформата на този закон, известна като „Закон за чиповете 2.0“, предвижда предоставяне на право на Европейската комисия да инвестира директно в големи трансгранични проекти, като предлага на компаниите по-лесен начин за получаване на държавно финансиране в сравнение с подаването на заявления за национални субсидии.

Реформата има за цел също така да стимулира местното търсене, за да се засили икономическата целесъобразност от изграждането на нови заводи за производство на полупроводници. Инвестициите ще се осъществяват в рамките на съществуващите програми за безвъзмездна финансова помощ до 2028 г., а бъдещото финансиране трябва да бъде потвърдено в следващия бюджет на ЕС, който все още е в етап на обсъждане. Според оценките на Европейската комисия, до 2035 г. за съживяване на полупроводниковата индустрия в блока ще са необходими 120 млрд. евро съвместни държавни и частни инвестиции.

Пакетът от мерки за осигуряване на технологичен суверенитет включва също насърчаване на внедряването на софтуер с отворен код, разработен в ЕС, и пътна карта за осигуряване на устойчива интеграция на нови центрове за данни и предприятия в областта на изкуствения интелект в енергийните мрежи на блока. ЕС подчертава, че този пакет от мерки не трябва да се разглежда като протекционизъм. В документа се посочва, че технологичният суверенитет „не означава изолация, протекционизъм или технологична разединеност“.

Виркунен призна, че създаването на алтернативи на чуждестранните технологии ще бъде дълъг и сложен процес. „80 % от нашите технологии идват отвън Европа, затова изграждането на капацитет в тези сектори няма да стане за един ден“. Бавните темпове на промяната могат да подкопаят ефективността на опитите да се намали изоставането от конкурентите.

Очакваше се предложенията за осигуряване на технологичен суверенитет да бъдат представени още през март, но тяхното приемане беше отлагано няколко пъти поради съпротивата от страна на правителствата на държавите-членки на ЕС и критиките от страна на Наблюдателния съвет на Съюза. След публикуването си проектодокументите ще трябва да преминат през няколко кръга преговори между правителствата на страните от ЕС и Европейския парламент, преди да бъдат приети. Този процес може да отнеме няколко месеца.

Протекционистският подход на ЕС рискува да влоши още повече отношенията със САЩ и Китай и може да доведе до недостиг на критично важни технологии в Европа, както и до отчуждение на търговските партньори. Вашингтон вече критикува европейското регулиране, което счита за дискриминационно по отношение на американските технологични компании, например „Закона за цифровите услуги“, и заплаши с ответни мерки.