125 ракети за F-16 за близо 1 млрд. долара? България няма нито парите, нито нуждата

България не планира в близко бъдеще да придобива огромния пакет ракети „въздух-въздух“, за който наскоро стана ясно, че е получил одобрение от американските власти. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов, коментирайки информацията за потенциална сделка на стойност близо 1 милиард долара, свързана с въоръжението на новите български изтребители F-16 Block 70.

Според министъра в държавния бюджет не са предвидени средства за подобна покупка нито през следващата година, нито в по-дългосрочен план. Той подчерта, че одобрението от страна на САЩ представлява възможност за бъдеща продажба, а не подписан договор или поет ангажимент от българска страна.

Повод за коментара стана публикуваното от американската Агенция за сътрудничество в отбраната уведомление до Конгреса на САЩ, в което се посочва, че България може да закупи до 125 ракети AIM-120C-8 AMRAAM, както и допълнително оборудване, системи за насочване, софтуерна поддръжка и ограничен брой ракети AIM-9X Block II за близък въздушен бой. Общата стойност на пакета е оценена на около 957 милиона долара.

Ако такава сделка бъде реализирана в пълния ѝ обем, тя би увеличила значително разходите по модернизацията на българските Военновъздушни сили. Само двата договора за придобиването на общо 16 изтребителя F-16 Block 70 вече надхвърлят 2,6 милиарда долара. Освен самолетите, в тези инвестиции се включват обучение на пилоти и технически персонал, логистична поддръжка, специализирано оборудване, както и изграждането на нова инфраструктура и хангари в авиобаза Граф Игнатиево.

Първите осем самолета вече се намират в България и преминават през процес на приемане и интегриране във военновъздушните сили. Втората партида от още осем машини все още не е доставена, като се очаква програмата да претърпи известно забавяне спрямо първоначалния график.

Въпреки отказа от толкова мащабна ракетна покупка на този етап, Министерството на отбраната остава ангажирано с ускоряването на модернизационните програми. Сред проектите с най-висок приоритет в момента са придобиването на нови триизмерни радиолокационни системи и 155-милиметрови артилерийски системи, които са ключови за изпълнение на ангажиментите на страната към НАТО.

Стоянов потвърди още, че разходите за отбрана ще продължат да нарастват през следващите години. Целта, обсъждана в рамките на Алианса, е до 2035 г. страните членки да достигнат разходи за сигурност и отбрана, равняващи се на 5% от брутния вътрешен продукт. Част от тези средства ще бъдат насочени към въоръжение и военна техника, а останалите – към киберсигурност, военна мобилност и стратегическа инфраструктура.