3I/ATLAS изпуска метан – учен от Харвард смята, че това е още едно доказателство за извънземни

Междузвездният посетител 3I/ATLAS може и вече да напуска нашата Слънчева система, но той все още вълнува изключително силно ума на Ави Лоб. В една от последните си публикации известният астрофизик от Харвард отбелязва, че кометата е отделила необичайно количество метан по време на обиколката си в нашата галактика. Според него това предполага, че този космически гост потенциално е „опрашвал“ космоса с живот.

„Дали отделянето на метан от 3I/ATLAS в близост до Слънцето е произведено от живот?“, пита ученият, който от дълго време лансира смели теории относно възможния произход на това ледено тяло.

Необичайното откритие на телескопа „Джеймс Уеб“

Лоб пояснява, че това голямо количество летливо вещество е било засечено от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ през декември. Той намира феномена за изключително необичаен, тъй като това се е случило само по време на прелитането на кометата покрай звездата на нашата Слънчева система. Тогава процесът на сублимация е накарал ATLAS буквално да изригне, освобождавайки газовете.

Астрофизикът определя това като изключително значимо събитие, тъй като метанът е важен биомаркер (биосигнатура). Според едно от последните проучвания в списанието „Производството на Националната академия на науките“ (PNAS), метанът може да бъде „първата откриваема индикация за живот извън Земята“.

Лоб теоретизира, че материалът, изхвърлен от насочената към Слънцето струя на ATLAS (т.нар. анти-опашка) – което според него е още един знак за възможния извънземен произход на обекта – е могъл да пренесе извънземен живот под формата на прах или ледени фрагменти към обитаемите планети в Слънчевата система. Той сравнява тази форма на космическо зачатие, известна като панспермия, с глухарче, което разпръсква семената си по вятъра.

Космическата хибернация и теорията за „космическия градинар“

Ученият спекулира, че въпросните форми на живот са могли да лежат в състояние на анабиоза (дълбок сън) в междузвездния айсберг, подобно на микробите, които хибернират в пермафроста на Земята в продължение на хиляди години. Когато Слънцето е размразило техния транспортен кораб, това ги е освободило в космоса като един истински междузвезден сеяч.

За разлика от обикновената кутийка със семена в градината ви обаче, тук може да не става въпрос за случайно разпръскване, а за целенасочено засяване.

„Съществува възможност за т.нар. насочена панспермия, при която междузвезден градинар е засял 3I/ATLAS с оплодителна мисия, насочена към обитаемите планети в Слънчевата система“, теоретизира Лоб.

Според учения това би обяснило и други аномалии около ATLAS, които той вече е обсъждал в своите научни трудове. Сред тях е уникалното съвпадение и перфектното подравняване между обитаемите планети в Слънчевата система и траекторията на движение на кометата.

Какво предстои за науката?

„Дали семената на извънземния живот ще достигнат плодородна почва в Слънчевата система, предстои да разберем“, казва ученият, който се надява в бъдеще да открием още много такива космически криогенни капсули.

Той допълва, че ако тези междузвездни айсберги са ориентирани по подобен начин като ATLAS, неговата хипотеза ще получи много по-висока степен на вероятност. Лоб вярва, че нашите космически агенции биха могли да потвърдят съществуването на тези космически стопаджии, като изпратят сонда, която да ги прихване и да анализира техния химичен и биологичен състав на място. Цената на подобни мисии в миналото е надхвърляла стотици милиони евро, но потенциалното научно откритие би оправдало всеки разход.

Подобна мисия би могла да хвърли светлина и върху произхода на живота на нашата собствена планета.

„В случай че този обект наистина крие живот, най-належащият въпрос е дали извънземният живот прилича на живота, какъвто го познаваме“, казва той. „Ако е така, може би животът на Земята наистина е бил засят от междузвезден градинар.“

Допълнителен контекст за контекста на изследването

Професор Ави Лоб, който е ръководител на проекта „Галилео“ в Харвард, не за първи път предизвиква научната общност. Неговите теории често срещат скептицизъм сред традиционните астрономи, които припомнят, че метанът може да се образува и чрез чисто геоложки и химични процеси без участието на живи организми (абиогенен метан). Въпреки това, откритията на телескопа „Джеймс Уеб“ дават нова сериозна база за дебати, тъй като точното съотношение на газовете в междузвездните обекти е от ключово значение за разбирането на това как се формират планетарните системи и дали градивните елементи на живота са широко разпространени из Вселената.