Скролвате ли безцелно? Не сте сами – ново проучване разкрива феномена „Епохата на автопилота“

Улавяте ли се, че скролвате безцелно в телефона си? Не сте сами – ново проучване разкрива феномена „Епохата на автопилота“

Това е преживяване, което много от нас познават твърде добре: вземате телефона си, за да проверите нещо съвсем дребно, и преди да усетите – сякаш с едно мигване на окото – вече е изминал цял час в безцелно разглеждане на екрана.

Според нов мащабен доклад хората оценяват, че повече от една трета от времето, прекарано на смартфоните им, преминава без каквато и да е ясна цел. Това показва, че съвременното общество все по-често превключва на своеобразен автопилот, когато стане въпрос за дигиталните устройства.

Д-р Елинор Дрейдж от Кеймбриджкия университет подчертава, че този проблем е много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. „Това не е просто въпрос на неразумен избор от страна на хората,“ обяснява она. По нейните думи нашият съзнателен избор бива системно подкопаван от самата потапяща и обсебваща природа на съвременните технологии, които са проектирани така, че да задържат вниманието ни възможно най-дълго.

Какво казват данните: Изследването „Епохата на автопилота“

Проучванията, възложени от телекомуникационната компания Virgin Media O2, разкриват стряскаща статистика. Възрастните хора в Обединеното кралство прекарват средно по четири часа на ден с телефон в ръка, като цели 36% от това време се губи напълно неволно и без конкретна причина.

Докладът, озаглавен „Епохата на автопилота“ (Age of Autopilot), стъпва върху анализи от три последователни проучвания, проведени в периода между 2024 и 2026 година. В последното и най-актуално анкетиране са участвали около 6000 души на възраст над 16 години, които са споделили как се чувстват по отношение на своето екранно време.

Резултатите показват, че макар много хора да са наясно с наличието на инструменти за ограничаване на престоя пред екрана (като таймери за приложения или режими за концентрация), те често изпитват сериозни затруднения да намерят воля, за да ги използват ефективно.

„Въпреки нарастващото осъзнаване на недостатъците от навика и прекомерната употреба на устройства, хората все още се борят да управляват успешно времето си онлайн,“ допълва д-р Дрейдж, която е старши научен сътрудник в Кеймбридж.

По-голямата част от анкетираните съобщават, че първоначалното им намерение при отключване на смартфона е целенасочено – например за изпращане на съобщения, използване на навигационни карти или проверка на прогнозата за времето. Проблемът възниква веднага след това, когато потребителите неусетно преминават към механично скролване или безцелно прехвърляне от едно приложение в друго.

Анкетата показва и друга притеснителна зависимост: хората, които признават, че прекарват повече време в безцелно ползване на телефона си, много по-често съобщават за негативни преживявания. Това включва влошаване на настроението след това, чувство на празнота или неочаквано попадане на вредно, неприятно и агресивно съдържание.

Човешката грешка при самооценката

Въпреки че данните са показателни, някои експерти призовават към предпазливост при интерпретацията им. Професор Пит Ечелс от Bath Spa University отбелязва, че разчитането единствено на статистически данни, базирани на самооценка, може да не улови пълната и точна картина на човешките навици, благосъстояние или нюансите на екранното време.

„Ние сме наистина зле в преценката за времето, което прекарваме в извършване на определени дейности, особено когато става въпрос за технологии,“ казва професор Ечелс в интервю за BBC. Той допълва, че научните изследвания редовно доказват как субективните оценки на потребителите за времето пред екрана често са силно преувеличени в сравнение с обективните измервания на самите устройства. Това преувеличение може да създаде измамно завишена корелация между времето на екрана и здравословното състояние на индивида, плашейки хората излишно.

Въпреки своята скептичност към субективните анкети, Ечелс вярва, че докладът „Епохата на автопилота“ е изключително полезен, защото показва, че хората започват да стават по-осъзнати за своите дигитални навици. „Способността да забележиш кога използваш устройството си, без да го искаш или без да имаш реална нужда от него, е наистина важна първа стъпка към управлението на този навик,“ обяснява той.

Ключът към разбирането на въздействието на екраните е да се разбере, че времето пред тях невинаги е нещо лошо само по себе си. Вместо това трябва да се идентифицират моментите, в които то води до нежелано поведение или опасни ситуации – като например проверката на съобщения по време на шофиране.

Нета Уайнстийн от Университета в Рединг (Reading University) добавя, че хората не трябва да бъдат твърде критични и осъдителни към своето безцелно ползване на телефона. За мнозина скролването осигурява необходима релаксация, временно разсейване от ежедневния стрес, хумор или усещане за свързаност с останалия свят. „Но въпреки това си струва да се запитаме дали това наистина ни кара да се чувстваме възстановени и отпочинали, или просто излизаме от дигиталния свят по-късно, чувствайки се по същия начин, а понякога и по-зле,“ отбелязва тя.

Психологическият капан на интерфейса: Защо не можем да спрем?

За да разберем по-добре защо хората масово попадат в този капан, е важно да погледнем към механизмите зад дизайна на съвременните приложения. Функции като „безкрайното скролване“ (infinite scroll) са умишлено създадени на принципа на вариативното възнаграждение – същият психологически механизъм, който поддържа зависимостта към хазарта и игралните автомати.

Всяко плъзгане на пръста по екрана е като завъртане на дигитална ролетка: потребителят не знае дали следващото видео или публикация ще донесе допаминов тласък (под формата на забавно съдържание, харесване или интересна новина), което го кара да продължава да търси и да скролва с часове, губейки представа за реалността.

Към едно по-управляемо дигитално ежедневие

Експертите виждат в тези констатации отлична възможност да се предизвика начинът, по който дизайнът на смартфоните влияе на нашето поведение. Професор Ечелс споделя, че би искал да види по-голям обществен и регулаторен натиск върху технологичните компании по отношение на известията (нотификациите). Фактът, че те често са включени по подразбиране при инсталиране на всяко ново приложение, е чисто дизайнерско решение, което определено не е взето с мисъл за спокойствието на потребителя.

Рейф Клейтън, старши преподавател по медии и комуникации в Университета в Лийдс (Leeds University), предлага практично решение пред BBC: изключването на известията за всички приложения, освен за най-важните и критични такива, е ефективен начин да си върнем контрола над ежедневието. Освен това, сред основните съвети за ограничаване на безцелното скролване е и съзнателното отделяне на повече време за дейности в реалния свят, които нямат никаква връзка с дигиталната среда – като спорт, хобита, четене на хартиени книги или разходки сред природата.

Основната цел на д-р Дрейдж и нейния екип е да помогнат на хората да направят използването на устройствата „управляемо“ и да им дадат по-голям глас в процеса на проектиране на бъдещите технологии. „Факт е, че ние ще продължим да използваме тези мини суперкомпютри, които носим в джобовете си,“ казва тя. „Те са изключително полезни, могат да бъдат много приятни и ние наистина искаме да останем свързани. Въпросът обаче е как можем да правим това по позитивен начин?“

Дрейдж допълва, че учените не се опитват да наложат един-единствен „правилен“ начин за използване на технологиите, а по-скоро искат да подадат ръка на тези, които изпитват нужда да се почувстват отново господари на собственото си време и внимание.

За тази цел тя и нейните колеги от Кеймбриджкия център „Ловърхюлм“ за бъдещето на интелекта (Leverhulme Centre for the Future of Intelligence) стартират мащабна петгодишна изследователска инициатива. Проектът е изцяло финансиран от Virgin Media O2 и ще се фокусира върху детайлното изследване на употребата на генеративния изкуствен интелект и неговото все по-дълбоко въздействие върху човешкото поведение, навици и ежедневен живот.