Технологичните директори се надяват да забравите всичко за това как „изкуственият интелект ще унищожи работните места“

Сред най-големите играчи в сферата на изкуствения интелект (AI) апокалиптичният песимизъм вече категорично е извън мода. На негово място, с пълна сила и като бумеранг, се завърна безгрижният и прагматичен оптимизъм.

Само допреди година Сам Алтман предупреждаваше, че AI ще доведе до изчезването на цели категории професии. Главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей плашеше аудиторията с твърдението, че половината от началните позиции за офис служители („бели якички“) могат да се изпарят в рамките на пет години. Изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп стигна дотам да заяви, че единствените хора, които със сигурност ще имат място в ерата на изкуствения интелект, ще бъдат тези, работещи в занаятчийските професии, или хората с невродивергентност. Дори известният работохолик Илон Мъск вещаеше свят, в който изкуственият интелект ще удари офис служителите „като светкавица“.

Тези апокалиптични послания буквално плениха общественото внимание. Те станаха част от основната обосновка зад пазарните оценки на компаниите за близо трилион евро, помогнаха за продажбата на скъпи корпоративни абонаментни пакети и дадоха удобно прикритие на работодателите да съкратят хиляди служители под претекст, че бързат да се пренасочат към AI.

Този наратив обаче бързо стана изключително непопулярен. Той породи огромен страх сред населението, че все по-голямо богатство ще се концентрира в ръцете на малцината, управляващи AI системите, докато останалата част от човечеството ще бъде изтласкана в една „постоянна нисша класа“, тъй като уменията им ще станат остарели и напълно ненужни.

Рязък завой по пътя към Уолстрийт

Визията за изкуствения интелект като своеобразна „гилотина за работни места“ обаче вече не служи на целите на технологичните гиганти. Сега на преден план излизат много по-розови и успокояващи послания – и то точно навреме, докато същите тези компании се подготвят за исторически първични публични предлагания (IPO). Само вчера например стана ясно, че Anthropic е подала поверително заявление (документ S-1) за излизане на борсата.

Преди броени дни Алтман заяви, че е „щастлив да е сгрешил“ в миналите си прогнози, че изкуственият интелект ще погълне изцяло интелектуалния труд, особено на по-ниските нива. По-рано през май Дарио Амодей също прекалибрира своите плашещи предупреждения, рисувайки вместо това картина, в която AI драстично увеличава и стимулира производителността на хората.

Междувременно неговият съосновател Крис Олах посети Ватикана, където направи следното изявление:

„Съществува реална възможност AI да измести човешкия труд в много голям мащаб. Ако това се случи, подкрепата за тези преместени хора ще бъде морален императив от историческа величина.“

Само седмици след като обяви, че предстоят „травми и сътресения“, Илон Мъск също смени плочата. Той заяви, че в бъдеще работата ще бъде изцяло по избор, сравнявайки я с хобито на градинар, който решава сам да отглежда зеленчуците си, въпреки че лесно може да си ги купи от магазина. Този сценарий за бъдещето със сигурност звучи много по-привлекателно от това да бъдеш ударен от светкавица на работното си място.

Тази рязка промяна и софтуерен „камшичен удар“ в реториката обаче може по-скоро допълнително да обърка, отколкото да успокои хората, които вече са сериозно разтревожени от предишните черни прогнози на лидерите.

„Те се опитват да изпреварят събитията, но лично аз смятам, че вече закъсняват“, казва Ерик Фишгрунд, основател и изпълнителен директор на FischTank PR – агенция, която работи директно с технологични компании. Когато става въпрос за спасяването на репутацията на изкуствения интелект, той добавя: „В момента е твърде късно за широката общественост, освен ако тези организации не започнат да полагат много реални и прозрачни усилия за осигуряване на някакъв вид образование или грамотност около AI, или не започнат да обучават обикновените хора.“

Боб Хъчинс, съветник по AI стратегии за компании, неправителствени организации и образователни институции, е на абсолютно същото мнение. „Не можеш да излезеш на публичния пазар и да продаваш акции, обещавайки колапс на обществото“, обяснява той. Според него изпълнителните директори в технологичния сектор прекараха предходната 2025 година в разговори с технологичната преса, която възнаграждава гръмките, крайни и сензационни твърдения. Сега обаче, през 2026 година, те вече говорят пред банкери, дребни инвеститори и пред една публика, която е уморена. Аудиторията се промени, хората отвръщат на удара и затова посланието просто следва новата среда.

Общественият гняв и реалността през 2026 година

Твърдият реторичен завой се случва в момент, когато общественото мнение за технологиите буквално се срива. Анкетираните в проучване от март, проведено от NBC, са изразили толкова негативно отношение към AI, че темата е получила третия най-нисък нетен положителен рейтинг от всички разглеждани въпроси (минус 20). Единствено Демократическата партия (минус 22) и Иран (минус 53) са се оказали по-непопулярни сред американците.

Надигат се масови граждански групи, които се мобилизират, за да блокират изграждането на нови центрове за данни, завършващите студенти масово освиркват лекторите по време на дипломирането си, ако те хвалят технологиите, а един мъж дори е изправен пред съда по обвинение, че през април е хвърлил коктейл „Молотов“ по дома на Сам Алтман.

Скорошно проучване на Gallup пък установи, че Поколението Z (Gen Z) изпитва все по-голяма тревожност и откровен гняв спрямо изкуствения интелект. Служителите навсякъде по света са силно раздразнени от наложените от мениджмънта изисквания за задължително използване на AI, докато в същото време са принудени да си проправят път през тонове безсмислена дигитална „помия“ (slop), генерирана механично от техните колеги. Парадоксално е, но хората работят все по-интензивно с всяко ново внедрено AI приложение и масово прегарят (burnout).

Дори ако предупрежденията за пълно заличаване на работните места първоначално са били изказани с добри намерения, те се сблъскаха с една работна сила, която и без това е измъчвана от дълбоко безпокойство относно заетостта. ChatGPT дебютира и твърденията за превземане на професиите дойдоха точно в момента, когато технологичната индустрия съкращаваше десетки хиляди хора, за да коригира мащабите си след години на прекомерно наемане на персонал по време на пандемията.

Ето защо, когато предупрежденията за нови загуби на работни места дойдоха „от горе“, те засегнаха много чувствително място у уморените и гневни работници. Това послание също така даде удобно оправдание на много компании да твърдят, че са съкратили хиляди позиции заради автоматизацията, представяйки го като единствения неизбежен път напред.

Митът за пълното заличаване на професиите

Истината зад съкращенията обаче е много по-различна. Много компании просто пренасочиха средствата, които преди харчеха за заплати на служители, директно към инвестиции в AI хардуер и инфраструктура. В същото време около половината от фирмите, които преди това съкратиха персонал в отделите за обслужване на клиенти и посочиха изкуствения интелект като единствен мотив, сега имат официални планове отново да наемат реални хора за същите тези роли.

Алтман също се противопостави на медийното тълкуване, заявявайки, че много от съкращенията, приписвани на AI, биха се случили със или без наличието на тази технология. И докато нивата на безработица сред наскоро завършилите студенти са се увеличили, общото ниво на безработица е нараснало съвсем леко от април 2024 г. насам – от около 3.9% на 4.3% – и към момента няма реални икономически доказателства за масово и повсеместно изместване на човешкия труд от машини.

Наративът около изкуствения интелект се люлее диво в крайности през последните близо четири години. Стартирането на ChatGPT отприщи хиляди анализи за края на писането и на труда, какъвто го познаваме. Други пък веднага контрираха, че повишената ефективност всъщност ще доведе до по-голямо, а не до по-малко търсене и потребление на човешки труд (което обяснява защо социалните мрежи бяха наводнени с препратки към известния Парадокс на Джевънс).

След това самите ръководители на AI компании започнаха да бият тревога за апокалипсиса, а други индустриални лидери сляпо последваха примера им. Изпълнителният директор на Ford Джим Фарли заяви миналата година, че половината от офис позициите ще изчезнат, а главният изпълнителен директор на Fiverr Миха Кауфман написа в меморандум до служителите си директното: „Изкуственият интелект идва за вас.“ Сега, когато те променят тона си отново, останалите компании вероятно също ще променят своите корпоративни послания, но работниците няма да забравят толкова лесно това, което вече са чули за рисковете за препитанието си.

Бъдещето между свръхочакванията и реалната полза

Изключително важно е да не приемаме всяка дума на шефовете на AI компании като окончателно и гарантирано бъдеще. Дарио Амодей предизвика сериозно вълнение по-рано тази година, когато заяви, че не може напълно да изключи възможността AI моделите да притежават съзнание (което в действителност категорично не е вярно).

Под повърхността на катастрофалните предупреждения и ефектните медийни фрази, както Алтман, така и Амодей всъщност се застраховат в коментарите си. Те често отбелязват едно нещо, което наистина е сигурно: ние просто няма как да знаем в каква точна степен AI ще засегне работната сила и обществото в дългосрочен план.

Към днешна дата изкуственият интелект не е заменил огромни маси от работници, нито е довел до гигантски, революционни скокове в производителността в различните индустрии. Засега неговата реална позиция се намира някъде на златната среда: на кръстопътя между прекомерния маркетинг (хайп), апокалиптичните заплахи и онези практически случаи на употреба, които доказано демократизират уменията и дават възможност на хората да постигат повече и по-лесно целите си.

Несигурността обаче е стока, която се продава изключително трудно – нито на държавните регулатори, нито на публичния пазар на акции на Уолстрийт, нито на обикновените служители, които са се хванали за работните си места и се борят за финансовото си оцеляване. За да изчисти трайно репутацията си и да оправдае огромните очаквания, изкуственият интелект трябва да спре да плаши и да започне ежедневно и консистентно да доказва, че е истински и безопасно полезен за обикновения човек.