Дигитална археология: Изкуствен интелект помага за разчитането на древни хетски глинени плочки

Изследователи от Германия разработиха AI инструмента Palaeographicum, който помага за дешифрирането и сравняването на древните хетски клинописни таблици. Системата анализира 70 000 снимки с повече от 5 милиона знака и открива еднакви или сходни знаци в стила. Това, което преди отнемаше дни, сега се извършва от изследователите за няколко минути.

Хетската цивилизация е съществувала на територията на днешна Турция преди около 3500 години и е оставила след себе си десетки хиляди глинени плочки с клинописни текстове. „Азбуката“ на този народ е обширна: тя се състои от не по-малко от 375 клинописни символа, представляващи както срички, така и цели думи.

Повечето от документите обаче са оцелели само като фрагменти, разпръснати в музеите по целия свят. За да реконструират съдържанието на текстовете, изследователите трябва ръчно да сравняват части от плочките, като анализират формата на символите и стила на писане.

Екип от университета във Вюрцбург и Академията за науки и литература в Майнц работи по тази задача от много години. Преди 25 години изследователите създават портала Mainz Hittology с дигитален каталог на всички известни фрагменти от хетски плочки – днес базата данни съдържа около 30 хил. артефакта. По-късно се появяват инструменти за триизмерен анализ на клинописното писмо и търсене на текстове на базата на транслитерация.

Новият инструмент Palaeographicum е следващият етап от развитието на проекта. Той анализира дигитализираните изображения на табличките и автоматично търси идентични или сходни клинописни знаци в цялата база данни. Системата вече работи със 70 000 изображения, съдържащи над 5 милиона знака. След като бъде разпозната, изкуственият интелект изрязва отделните знаци и ги групира във визуални таблици за по-нататъшен анализ.

Индивидуалните характеристики на писмеността са от голямо значение за учените, тъй като те им позволяват да различават почерка на отделните писари. Въпреки че йероглифите са били изписвани със стилус върху мокра глина, всеки пишещ е запазил собствения си стил, като например характерните извивки, разстоянието между йероглифите и движението на инструмента. Според изследователите преди сравняването на знаците на няколко фрагмента е можело да отнеме три дни, но сега с помощта на Palaeographicum тази работа се извършва за пет минути.

Системата помага и за датирането на документите. Повечето от хетските плочки нямат дати, затова изследователите се ръководят от промените в стила на писане, настъпили през вековете. Неслучайно инструментът е наречен Palaeographicum, в чест на палеографията – науката за историческото развитие на писмеността.

Разработчиците подчертават, че изкуственият интелект продължава да се учи с натрупването на данни. В бъдеще екипът се надява да научи системата автоматично да разпознава почерка на отделните писари, което ще даде възможност да се проследи тяхната професионална дейност и да се създаде своеобразна „социална история“ на хетската писмена култура.