Три нови ваксини срещу Ебола са в процес на разработка на фона на нарастващи опасения от мащабна епидемия

Международната научна общност е изправена пред сериозно предизвикателство, след как стана ясно, че три нови ваксини са в напреднал процес на разработка за борба с рядък и изключително опасен щам на вируса Ебола. Настоящото огнище вече е отнело живота на близо 250 души, а здравните експерти предупреждават, че ситуацията може да ескалира до критични нива.

Международната инициатива за ваксина срещу СПИН (IAVI), която работи по един от проектите, алармира, че сегашната епидемия застрашава да се превърне в една от най-тежките в историята. В надпреварата с времето се включват още Университетът в Оксфорд и фармацевтичният гигант Moderna, които разработват свои независими ваксинационни платформи срещу специфичния вид на вируса, известен като Бундибугио (Bundibugyo).

Финансирането на трите екипа е осигурено от Коалицията за иновации в епидемичната готовност (CEPI), откъдето подчертават, че в тази ситуация всеки изминал ден е от решаващо значение.

Мащабът на заплахата и епидемичната обстановка

Към настоящия момент в Демократична република Конго са регистрирани над 1000 съмнени случая на заразяване, а в съседна Уганда вече са потвърдени девет случая. Особено тревожен е фактът, че епидемията бе открита едва след като вече се беше разпространила в зона на активен военен конфликт, където здравните ресурси са изключително ограничени, а достъпът на медицински екипи е затруднен.

Съществуват сериозни опасения, че това огнище може да достигне и дори да надмине мащабите на най-голямата епидемия от Ебола в историята – тази в Западна Африка през периода 2014–2016 година. Тогава бяха заразени близо 29 000 души, а смъртните случаи надхвърлиха 11 000.

Д-р Марк Файнберг, ръководител на IAVI, споделя своите притеснения:

„Мисля, че тази ситуация ясно застрашава да се превърне в епидемия със същата тежест, ако не и по-лоша. Поради тази причина разработването на ваксина и други ефективни контрамерки е наш основен приоритет.“

Тези думи отразяват и позицията на медицинската хуманитарна организация „Лекари без граници“ (MSF). Оттам определят ситуацията като „дълбоко тревожна“ и допълват, че никога досега не са отчитали толкова голям брой случаи за толкова кратко време от началото на дадено огнище.

Спецификата на щама Бундибугио

Вирусът Ебола има шест известни разновидности (вида), но само три от тях са способни да предизвикат мащабни и смъртоносни епидемии сред хората. За най-разпространения щам – Заир (Zaire) – вече съществува одобрена и работеща ваксина. Настоящата криза обаче е предизвикана от вида Бундибугио. Този специфичен щам е регистриран само два пъти в историята досега, поради което за него все още няма лицензиран медицински продукт за защита.

Тъй като ваксините трябва да се разработват индивидуално за всеки конкретен вид на вируса, учените трябваше да започнат нови изследователски програми.

Трите технологични подхода в борбата с вируса

Всеки от трите научни екипа залага на различна технологична платформа, но крайната цел е една и съща – да се обучи човешкият организъм да разпознава специфична структура на повърхността на вируса, наречена гликопротеин на Бундибугио.

Проектът на IAVI: Модификация на съществуваща ваксина

Екипът на IAVI работи върху модифицирана версия на вече доказаната ваксина срещу щама Заир. Тяхната експериментална инжекция използва жив, но напълно безвреден вирус, който е генетично модифициран, за да носи на повърхността си гликопротеина на Ебола Бундибугио. По този начин имунната система се справя с безобидния вирус носител и едновременно с това се научава да неутрализира истинската Ебола. При тестове върху маймуни тази ваксина е демонстрирала бързо задействане на имунния отговор и близо 100% защита. Д-р Файнберг е оптимист за потенциала на продукта, като споделя, че са необходими между седем и девет месеца, за да бъде ваксината готова за клинични изпитвания върху хора, въпреки че се правят опити тези срокове да бъдат съкратени.

Проектът на Moderna: иРНК технология

Фармацевтичната компания Moderna прилага своята иРНК (mRNA) технология, която доказа своята ефективност и бързина при разработването на ваксини по време на пандемията от Covid-19. Този метод доставя малък отрязък от генетичен код в тялото, който кара клетъчния апарат на човека сам да произведе гликопротеина на Бундибугио. Имунната система веднага го разпознава като чуждо тяло и изгражда антитела срещу него. Изпълнителният директор на компанията Стефан Бансел заяви, че ще действат с максимална спешност и научна строгост, за да предоставят потенциалната ваксина на общностите, които се нуждаят най-отчаяно от нея.

Проектът на Университета в Оксфорд: Векторна платформа

Университетът в Оксфорд също използва своя собствена изпитана ваксинална технология, която спаси милиони животи по време на пандемията от коронавирус. Тяхната платформа е в най-напреднал етап и се очаква да бъде напълно готова за стартиране на клинични изпитвания върху хора в рамките на следващите два до три месеца.

Разликите в самите технологии и в начина, по който те стимулират имунната система, в крайна сметка могат да окажат влияние върху нивата на защита или върху броя на необходимите дози за постигане на пълен имунитет. Всички тези детайли предстои да бъдат изяснени и детайлно анализирани по време на предстоящите клинични тестове.

Глобална подкрепа и следващи стъпки

Тъй като вирусът Бундибугио се разпространява изключително бързо, международните здравни организации настояват за незабавни действия. Д-р Ричард Хатчет, главен изпълнителен директор на CEPI, отбеляза, че в надпреварата срещу тази смъртоносна болест всяка секунда е ценна.

Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) д-р Тедрос Адханом Гебрейесус също изрази категорична подкрепа за иновативните проекти, заявявайки, че навременното разработване на ваксина срещу Бундибугио не само ще помогне за овладяването на настоящата епидемия, но и ще засили значително глобалната готовност на човечеството за справяне с бъдещи огнища от този тип.