Европа сама подкопава индустрията си? Нов доклад предупреждава, че климатичната политика на ЕС може да струва 140 млрд. евро годишно

Европейският съюз рискува да загуби още повече от икономическата си конкурентоспособност заради начина, по който е организирана настоящата климатична политика. Това е основното заключение в нов доклад на Warsaw Enterprise Institute, озаглавен „In Search of the Optimal Climate Policy“, който анализира влиянието на системата за търговия с въглеродни емисии ETS върху европейската икономика.

Според авторите още през 2023 г. разходите за европейските компании, свързани с ETS, са достигнали около 46 милиарда евро годишно. Анализът предупреждава, че след пълното въвеждане на ETS 2 и постепенното премахване на безплатните квоти за индустрията, финансовата тежест може да нарасне до приблизително 140 милиарда евро годишно. В доклада се отбелязва, че това е изчислено при цена от около 70 евро за тон въглеродни емисии, като при по-високи цени крайната сума може да се увеличи значително.

Експертите от института смятат, че Европа вече изпитва сериозни затруднения в конкуренцията със САЩ и Китай. Според тях високите енергийни разходи, нарастващата регулаторна тежест и скъпите въглеродни квоти ограничават способността на европейските компании да инвестират в нови технологии и разширяване на бизнеса. Докладът посочва, че разликата в икономическото развитие между ЕС и САЩ продължава да се увеличава, а част от индустрията вече прехвърля производството си извън Европа – процес, известен като „въглеродно изтичане“ (carbon leakage).

Особено внимание е отделено на ETS 2 – новият механизъм, който ще обхване автомобилния транспорт и отоплението на сградите. Според анализаторите именно той може да се превърне в следващия голям фактор за увеличаване на разходите за домакинствата и бизнеса. В доклада се цитират прогнози, според които цената на въглеродните квоти може да достигне дори над 200 евро за тон CO₂ до края на десетилетието. Подобен сценарий би довел до допълнително поскъпване на транспорта, отоплението и редица индустриални дейности.

Авторите поставят под въпрос и начина, по който функционира пазарът на въглеродни квоти. Според тях той не отговаря напълно на принципите на свободния пазар, тъй като компаниите нямат реална алтернатива и са принудени да купуват квоти независимо от цената. В анализа се посочва още, че между 2017 и 2023 г. са били наблюдавани признаци на ценови балони на пазара на въглеродни емисии, което допълнително е увеличило несигурността за бизнеса и е затруднило дългосрочното инвестиционно планиране.

Интересна част от изследването е предложението за алтернативен подход към декарбонизацията. Вместо сегашния модел, основан основно на ограничения и такси, авторите препоръчват стимулиране на бизнеса чрез данъчни облекчения за нисковъглеродни технологии и създаване на специални фондове за ускорени инвестиции в иновации. Според техните изчисления подобен подход би могъл едновременно да насърчи намаляването на емисиите и да подпомогне икономическия растеж в Европа.

Докладът идва в момент, когато в Европа все по-често се обсъжда дали Зелената сделка не трябва да бъде адаптирана към новите икономически реалности. Нарастващите разходи за отбрана, ускореното развитие на изкуствения интелект и засилващата се глобална конкуренция поставят пред европейските институции трудната задача да намерят баланс между климатичните цели и запазването на индустриалната мощ на континента. Именно този баланс според авторите ще определи дали Европа ще успее да остане икономически конкурентоспособна през следващото десетилетие.