Европейският съюз рискува да загуби още повече от икономическата си конкурентоспособност заради начина, по който е организирана настоящата климатична политика. Това е основното заключение в нов доклад на Warsaw Enterprise Institute, озаглавен „In Search of the Optimal Climate Policy“, който анализира влиянието на системата за търговия с въглеродни емисии ETS върху европейската икономика.
Според авторите още през 2023 г. разходите за европейските компании, свързани с ETS, са достигнали около 46 милиарда евро годишно. Анализът предупреждава, че след пълното въвеждане на ETS 2 и постепенното премахване на безплатните квоти за индустрията, финансовата тежест може да нарасне до приблизително 140 милиарда евро годишно. В доклада се отбелязва, че това е изчислено при цена от около 70 евро за тон въглеродни емисии, като при по-високи цени крайната сума може да се увеличи значително.
Експертите от института смятат, че Европа вече изпитва сериозни затруднения в конкуренцията със САЩ и Китай. Според тях високите енергийни разходи, нарастващата регулаторна тежест и скъпите въглеродни квоти ограничават способността на европейските компании да инвестират в нови технологии и разширяване на бизнеса. Докладът посочва, че разликата в икономическото развитие между ЕС и САЩ продължава да се увеличава, а част от индустрията вече прехвърля производството си извън Европа – процес, известен като „въглеродно изтичане“ (carbon leakage).
Особено внимание е отделено на ETS 2 – новият механизъм, който ще обхване автомобилния транспорт и отоплението на сградите. Според анализаторите именно той може да се превърне в следващия голям фактор за увеличаване на разходите за домакинствата и бизнеса. В доклада се цитират прогнози, според които цената на въглеродните квоти може да достигне дори над 200 евро за тон CO₂ до края на десетилетието. Подобен сценарий би довел до допълнително поскъпване на транспорта, отоплението и редица индустриални дейности.
Авторите поставят под въпрос и начина, по който функционира пазарът на въглеродни квоти. Според тях той не отговаря напълно на принципите на свободния пазар, тъй като компаниите нямат реална алтернатива и са принудени да купуват квоти независимо от цената. В анализа се посочва още, че между 2017 и 2023 г. са били наблюдавани признаци на ценови балони на пазара на въглеродни емисии, което допълнително е увеличило несигурността за бизнеса и е затруднило дългосрочното инвестиционно планиране.
Интересна част от изследването е предложението за алтернативен подход към декарбонизацията. Вместо сегашния модел, основан основно на ограничения и такси, авторите препоръчват стимулиране на бизнеса чрез данъчни облекчения за нисковъглеродни технологии и създаване на специални фондове за ускорени инвестиции в иновации. Според техните изчисления подобен подход би могъл едновременно да насърчи намаляването на емисиите и да подпомогне икономическия растеж в Европа.
Докладът идва в момент, когато в Европа все по-често се обсъжда дали Зелената сделка не трябва да бъде адаптирана към новите икономически реалности. Нарастващите разходи за отбрана, ускореното развитие на изкуствения интелект и засилващата се глобална конкуренция поставят пред европейските институции трудната задача да намерят баланс между климатичните цели и запазването на индустриалната мощ на континента. Именно този баланс според авторите ще определи дали Европа ще успее да остане икономически конкурентоспособна през следващото десетилетие.