Разгаданата мистерия на Млечния път: Учените най-накрая разбраха източника на странните радиосигнали

Преди няколко години астрономите засекоха странен сигнал от равнината на нашата галактика. Той беше различен от всяко известно космическо явление: радиоимпулсите идваха твърде бавно, за да бъдат обяснени с поведението на пулсари – неутронни звезди или други добре проучени обекти. Първоначално учените предположиха, че това е случайна аномалия, но по-късно бяха открити няколко други подобни източника.

В момента са известни около дузина дългопериодични радиопреходни явления (LPT) – мистериозни космически обекти, които излъчват радиосигнали на необичайно дълги интервали. Тяхната природа остава загадка, но изследователите сега вярват, че са открили улика.

Мистерията, която продължи години наред

Историята започна с откриването на обекта GLEAM-X J162759.5−523504.3. Той внезапно ставаше все по-ярък на всеки 18 минути, излъчвайки мощни радиовълни за 30–60 секунди. По това време той се превърна в един от най-ярките източници на нискочестотно радиоизлъчване в небето.

След това сигналът изчезва

Когато астрономите започнали да откриват нови подобни обекти, станало ясно, че това не е съвпадение, а нов клас космически явления.

Нов кандидат за ролята на „космически преводач“

Международен екип, ръководен от астронома Кови Роуз от Университета в Сидни, е изследвал един такъв мистериозен обект – ASKAP J1745-5051. Възможно е именно „Розетският камък“ да помогне за дешифрирането на природата на дългопериодичните радиопреходни явления.

Изследователите са установили, че източникът на сигналите е рядка двойна звездна система. В центъра ѝ се намира бяло джудже с мощно магнитно поле, което буквално „поглъща“ материята от звездата си спътник – червеното джудже.

„Дългопериодичните радиовълни са загадка за астрономите от години. Сега успяхме да покажем, че поне един от тези сигнали идва от бяло джудже, което активно улавя материя от близка звезда“, обясни Кови Роуз.

Как работи тази космическа система

Наблюденията показват, че ASKAP J1745-5051 излъчва радиовълни на всеки 81 минути. Това е честотата, с която звездата-спътник се върти около бялото джудже.

Гравитацията на бялото джудже привлича част от материята на червеното джудже. Мощно магнитно поле насочва този поток към повърхността на бялото джудже, където той се нагрява до милиони градуса.

Това води до интензивно рентгеново лъчение. В същото време, взаимодействието на магнитните полета на двете звезди ускорява заредените частици и създава мощни радиоимпулси. Особеността на новото откритие е, че системата съчетава почти всички характеристики, които преди това са били наблюдавани отделно в други LPT обекти: двоична система, бяло джудже, силно магнитно поле, рентгеново и радиолъчение, както и процесът на акреция – падане на материята върху повърхността на звездата.

Откритието е направено от няколко телескопа едновременно

Обектът е изследван с помощта на един от най-чувствителните радиотелескопи в света – австралийският ASKAP. Допълнителни данни са предоставени от рентгеновите обсерватории Swift и Einstein Probe на НАСА, както и от телескопа SOAR, който работи в оптичния диапазон.

Въпреки че точното разстояние до системата все още е трудно да се определи, учените смятат, че то е между 1300 и 30 000 светлинни години от Земята.

Началото на нова ера в изследванията

Учените вярват, че откритието на ASKAP J1745-5051 ще помогне да се разберат механизмите на произход на много други мистериозни радиосигнали в Млечния път.

Всяко ново наблюдение добавя още едно парче към сложния космически пъзел. Това, което изглеждаше като неразбираема аномалия преди няколко години, постепенно се превръща в нов клас астрономически обекти със собствени закони и физически механизми.

„Всяко ново откритие ни помага да сглобим голямата картина. Едва започваме да разбираме природата на този нов клас космически явления“, казва Кови Роуз.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Astronomy и биха могли да бъдат важна стъпка към разрешаването на една от най-интересните мистерии на съвременната астрономия.