Вдишваните микропластмаси остават със седмици в белите дробове и отключват тежки алергии

Пластмасовото замърсяване отдавна не е проблем, ограничен само до световния океан и почвата. То вече е част от въздуха, който дишаме всяка секунда. Ново научно изследване, проведено върху лабораторни мишки, разкрива обезпокоителен факт: вдишваните частици микропластмаса могат да останат в белите дробове в продължение на най-малко 14 дни. През този период те не просто престояват там, а задействат сериозни възпалителни процеси, тясно свързани с появата и обострянето на алергии.

Глобалната заплаха от микроскопичните пластмаси

Микропластмасите са на практика повсеместни. Тези миниатюрни пластмасови частици с размер под 5 мм вече са открити в най-отдалечените кътчета на планетата, както и в човешката храна, вода и въздух. Редица досегашни проучвания категорично свързват излагането на микропластмаси с повишен риск от развитие на онкологични заболявания, сърдечни удари (инфаркти) и сериозни репродуктивни проблеми.

Ранните научни анализи показват, че в тъканите, където се натрупват, пластмасовите частици могат да предизвикат:

Хронични възпаления Повреда на клетъчната ДНК Преждевременно стареене на клетките Нарушения в ендокринната система (хормонални дисбаланси)

Въпреки тези стряскащи данни, до момента се знаеше твърде малко за директния ефект на тези частици върху имунната система на бозайниците. За да запълнят тази празнина в познанието, австрийски изследователи решиха да оценят въздействието на миниатюрни частици от полиетилен терефталат (PET) – една от най-широко използваните пластмаси в света, от която се правят бутилки за еднократна употреба, опаковки за храни и синтетични дрехи.

Какво разкриват тестовете на Медицинския университет във Виена

Екип от експерти от Медицинския университет във Виена установи, че само след еднократно вдишване или администриране на PET микропластмаса, микроскопичните частици остават лесно откриваеми в белодробната тъкан в продължение на минимум две седмици.

Присъствието на чуждите тела в белите дробове е придружено от интензивно възпаление на дихателните пътища. Наблюдава се и засилено привличане и натрупване на лимфоцити и еозинофили – специфични имунни клетки, които играят ключова роля в задействането и поддържането на алергичните реакции в организма.

„Вдишваните PET микропластмаси индуцират дозозависимо възпаление на дихателните пътища“, пишат авторите в изследването, публикувано в престижното научно списание Journal of Hazardous Materials Advances. „Частиците остават откриваеми в белия дроб в продължение на 14 дни и предизвикват възпаление с набиране на лимфоцити и еозинофили.“

Опасният тандем: Микропластмаса и полени

Ситуацията става още по-сериозна, когато учените комбинират пластмасовите частици с обикновен и широко разпространен алерген – полени от амброзия. Амброзията е плевел, чийто прашец масово се вдишва от хората през края на лятото и есента, причинявайки тежък алергичен ринит и астматични пристъпи.

Изследването предупреждава, че в комбинация с полените от амброзия, предизвиканото от пластмасата възпаление се обостря драстично. Учените откриват, че PET частиците действат като катализатор: те засилват възпалителния процес и променят защитния отговор на организма срещу естествения алерген, правейки реакцията много по-агресивна.

Доцент Мишел Епщайн, един от основните автори на проучването от Медицинския университет във Виена, обяснява феномена:

„Нашето изследване показва, че PET микропластмасите не просто остават пасивно в тялото. Те активно влияят върху имунните отговори, участващи в развитието и обострянето на алергичните реакции и възпаленията.“

Колко пластмаса вдишваме всеки ден?

За да разберем мащаба на проблема в реалния свят, трябва да погледнем данните за замърсяването на въздуха. Към днешна дата нивата на PET микропластмаси във въздуха на големите градове вече са достигнали нива от порядъка на 135-158 нанограма на м^3 (кубичен метър въздух).

Като се има предвид, че един зрял човек вдишва средно между 10 и 20 м^3 въздух на денонощие, изследователите изчисляват, че това съответства на около 1-3 микрограма микропластмаса, които влизат в дихателната ни система всеки божи ден. Тези констатации идентифицират PET частиците като биологично активни структури, които променят белодробната среда в зависимост от количеството и контекста на излагане.

Нужда от спешни мерки и бъдещи изследвания

Въпреки че настоящите резултати са получени при експерименти с мишки и не могат автоматично и директно да се пренесат и приложат за хората, те служат като сериозен предупредителен сигнал за медицинската общност. Независими проучвания по света вече откриват пластмасови нишки дълбоко в белодробната тъкан на пациенти, претърпели хирургически операции, което доказва, че човешкото тяло също не успява да изхвърли тези замърсители лесно.

Учените се надяват, че тежестта, която микропластмасите нанасят върху здравето и околната среда, ще бъде обект на все по-задълбочени и мащабни изследвания в бъдеще. Настоящите открития категорично подкрепят искането при оценката на безопасността на околната среда задължително да се включват и имунните показатели на организма. С други думи – PET микропластмасите персистират (персистират – остават трайно) в белия дроб, увреждат дихателните пътища и пренастройват имунната система към по-висока чувствителност и боледуване.