Тялото ви може да победи смъртта, казва един учен от Харвард – защото може да „помни“ как да бъде младо

Какво би станало, ако остаряването в основата си е просто проблем, свързан със загуба на информация? Според д-р Дейвид Синклер стареенето е дисфункция в начина, по който ДНК се разчита и прилага в клетките. Ученият залага целия си авторитет и научни ресурси на това да разбере как да управляваме епигенома – гъвкавия интерпретатор на ДНК, който включва и изключва гените в зависимост от условията на околната среда.

Синклер твърди със сигурност, че човечеството ще реши проблема със стареенето. Въпреки това той остава реалист и не вярва, че в близките пет века някой ще постигне пълно безсмъртие. Това може да е лоша новина за най-екстремните търсачи на вечен живот, но мнението на Синклер тежи изключително много, тъй като той е сред водещите фигури в науката за дълголетието. Световноизвестният австралийски генетик ръководи паралелни лаборатории в Харвардския университет и в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни. Той е публикувал десетки статии в най-престижните научни издания като Nature и Science, а списание Time го обяви за един от 50-те най-влиятелни хора в здравеопазването.

Да живееш вечно е изключително амбициозен проект. Макар Синклер да смята, че няма твърда горна граница за човешката продължителност на живота, той е наясно колко трудно е да се премести сегашната средна граница. Все още не е напълно ясно как точно да се настроят „врътките“ на дълголетието, за да се увеличи драстично продължителността на живота ни, но Синклер има ясна теория за това кои от тях са най-важни. Неговият най-значим принос е формулирането на първата истинска единна теория за стареенето – единичен механизъм, който според него обяснява различните видове клетъчни дисфункции.

Биологичните белези на стареенето

Според д-р Нир Барзилай, директор на Института за изследване на стареенето към Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк, съвременната наука разглежда остаряването като функция на седем до девет специфични биологични белега. Това са фактори, които се променят с напредването на възрастта и чието обръщане или забавяне има доказан подмладяващ ефект.

Можете да си представите тези белези като бутони, които регулират вероятността от поява на болести и слабост:

Протеостаза: Способността на клетките правилно да почистват и рециклират увредените протеини. Митохондриална функция: Ефективността, с която клетъчните органели генерират енергия. Епигенетика: Механизмите, чрез които клетките изпълняват своите генетични инструкции без промяна в самата ДНК последователност. Възстановяване на ДНК и ерозия на теломерите: Поддържането на целостта на генетичния код и защитните шапки в краищата на хромозомите.

През живота ни нашата ДНК постоянно понася щети от външни стресови фактори като ултравиолетови лъчи, рентгенови излъчвания и хормони на стреса. Специално семейство ензими, наречени сиртуини, отговарят за управлението на ДНК четеца и се втурват да поправят тези повреди. Проблемът е, че докато извършват спешните ремонти, сиртуините не са на разположение за обичайната си епигенетична работа – да защитават други гени и да предотвратяват нежеланото им активиране. Когато приключат с ремонта, тези протеини понякога не успяват да се върнат по местата си, което води до прогресивно зачестяване на грешките при изпълнението на генетичните инструкции в цялото тяло.

Аналогията с надраскания компактдиск Дейвид Синклер, е изобретател на повече от 50 патента, много от които са свързани с иновации против стареене. (Кен Ричардсън)

Синклер сравнява този процес на стареене с надраскан музикален компактдиск (CD):

„Геномът е самата музика, четецът е епигеномът, а драскотината пречи на лазера да прочете информацията по правилния начин. Мисля, че стареенето пречи на клетките да разчитат правилните гени и те буквално забравят как да бъдат мозъчни или чернодробни клетки.“

С други думи, клетки, които някога перфектно са изпълнявали ролята си в кръвта, костите или мозъка, губят тази способност, въпреки че самите инструкции за правилното им функциониране все още се намират в ДНК кода им. Изключително интересно доказателство за тази теория идва от сферата на клонирането. Когато се вземе стара ДНК от възрастно животно и се пренесе в нова клонирана клетка, резултатът не е стар клонинг, а напълно млад организъм. Това доказва, че самата ДНК съдържа цялата необходима информация през целия живот, а проблемът е в „операционната система“ – епигенома.

Д-р Барзилай споделя, че класира теорията на Синклер като „първа сред равни“ сред съвременните идеи за остаряването, но подчертава, че тя не обяснява абсолютно всичко. Радиацията и мутациите продължават физически да променят ДНК кода ни, а метаболитните аномалии често са независими от епигенетиката и са по-скоро свързани с храненето и начина на живот.

Революционните лабораторни успехи

Тези научни спорове не означават, че Синклер бърка. В ключово проучване неговата лаборатория използва контролирана генна експресия, базирана на така наречените фактори на Яманака (специфични протеини, които могат да препрограмират клетките обратно до стволово състояние). Чрез тях екипът успява да върне зрителните клетки на възрастни мишки към по-младо епигенетично състояние. Учените наблюдават как увредените клетки на оптичния нерв регенерират и възстановяват връзките си – феномен, който дотогава се смята за невъзможен в застаряваща нервна система. Нещо повече, екипът успява да възстанови зрението на стари мишки в експериментален модел на глаукома. Това изследване заслужи челно място на корицата на престижното списание Nature.

Въпреки тези успехи, Синклер не съветва хората да се подлагат на генна терапия на този ранен етап. Неговите лични препоръки за дълголетие включват познати и достъпни методи: редовни физически упражнения, хранене с предимно растителна храна и категоричен отказ от тютюнопушене.

Интересен детайл е, че той предпочита да консумира растения, преминали през лек стрес (например такива, отглеждани при умишлен недостиг на вода или хранителни вещества). Теорията зад това, известна като ксенохормезис, гласи, че лекият биологичен стрес кара растенията да произвеждат защитни молекули, които след това активират системите за дълголетие и в човешкото тяло.

Силата на хормезиса и правилното хранене

Голяма част от изследванията на Харвардския професор са насочени към сиртуините, чиито нива в тялото естествено намаляват с възрастта. За да поддържа тези ензими активни, Синклер ежедневно приема добавки като NMN (никотинамид мононуклеотид) и ресвератрол. Молекулата NAD+ е друг мощен стимулатор на сиртуините и е основна съставка в редица модерни суплементи за дълголетие.

Сами по себе си обаче тези молекули не могат да ни направят безсмъртни. Най-ефективните практически съвети на Синклер остават поведенческите интервенции, обединени под термина хормезис – концепцията, че слабият и контролиран биологичен стрес стимулира организма да се защитава и самообновява. Примери за хормезис са:

Интензивни тренировки, предизвикващи изпотяване. Редовни посещения на сауна. Краткотрайно излагане на ниски температури (студени душове или криотерапия).

Най-добре доказаната интервенция за удължаване на живота се оказва изненадващо проста и е свързана с промяна на хранителния режим. Синклер съветва: „Ако трябва да дам само една препоръка, тя би била да се яде по-рядко.“ Научни изследвания показват, че намаляването на калориите с около 30% драстично удължава живота на мишки и примати, като същевременно подобрява ключови биомаркери на стареенето и при хората. Данните са толкова убедителни, че д-р Барзилай използва калорийната рестрикция като златна контрола в своите проучвания. И Синклер, и Барзилай прилагат това лично – Синклер практикува периодично гладуване (intermittent fasting), а Барзилай следва популярния режим 16:8, при който приема храна само в рамките на определен 8-часов прозорец от денонощието.

Препятствията пред медицината на дълголетието

Въпреки популярността на гладуването и здравословния живот, досега никой човек в документираната история не е преминал абсолютната естествена граница на дълголетието от приблизително 122 години. За да може човечеството да премине от епизодични поведенчески трикове към ера, в която по-дългият и здравословен живот е норма, трябва да се преодолеят няколко големи предизвикателства.

Първата голяма трудност е образователна и регулаторна. Повечето хора и официални институции, включително Американската агенция за храни и лекарства (FDA), все още не разглеждат стареенето като официална болест. Докато това е така, клиничното изпитване и официалното предписване на лекарства срещу стареене ще остане изключително трудно процедурно предизвикателство.

Синклер дава за пример метформин – медикамент, одобрен за лечение на диабет тип 2, който обаче показва забележителни свойства да забавя стареенето при животни и да намалява нивата на онкологични и невродегенеративни заболявания при хората. Мащабното национално клинично проучване TAME (Targeting Aging with Metformin) има за цел да докаже тези ефекти върху хора без диабет. Най-вероятно първите истински лекарства срещу стареене ще навлязат на пазара именно по този начин – като първоначално се предписват за специфични заболявания, а след това се използват извън одобрените показания (off-label) от здрави хора.

Второто предизвикателство е липсата на универсален и евтин тест за определяне на клетъчната (биологичната) възраст на тялото, която често се различава от хронологичната възраст по паспорт. Без такъв инструмент е трудно да се разбере дали дадена терапия работи, освен ако учените не проследяват участниците в изследванията до самия край на живота им. Синклер работи по създаването на достъпен търговски тест, който да улесни масовото измерване на темповете на стареене. На същия пазар се развиват и други компании, като Deep Longevity и Elysium Health със своя тест Index, базиран на епигенетични маркери. Науката не може да удължи живота ни, докато няма прецизен инструмент, с който да измери колко бързо остаряват тъканите ни.

Въпросите, свързани с евентуалното създаване на общество от дълголетници или потенциално „безсмъртни“ хора, излизат далеч извън компетенциите на биолозите от Харвард. Кой ще има достъп до подобни скъпи терапии? Какво ще се случи с баланса на ресурсите на планетата Земя, когато естествената смъртност спадне рязко? Как ще се променят пенсионните и социалните системи? Това са фундаментални въпроси, на които тепърва ще трябва да отговарят философи, етици, икономисти и социолози.