Научен пробив разкри древния източник на нашата болка: Наследството на неандерталците в гените ни

Някои хора трепват при убождане с игла много по-бързо и осезаемо от други. Една от възможните причини за това, поне в условията на много специфична експериментална среда, се оказва изключително стара – на възраст от десетки хиляди години. Става дума за древна ДНК, която съвременните хора са наследили от отдавна изчезнали хоминиди.

В научно изследване, публикувано в списанието Communications Biology, изследователите успяха да свържат три генетични варианта в гена SCN9A, произлизащи директно от неандерталците, с по-нисък праг на поносимост при определен вид тест за болка. Това е специфичен тест за убождане на кожата, извършен след като съответната зона е била предварително сенсибилизирана (направена по-чувствителна) с помощта на горчично масло.

„Научаваме все повече и повече за това какво сме наследили от неандерталците в резултат на кръстосването ни преди десетки хиляди години“, споделя в официално изявление Каустуб Адхикари (Kaustubh Adhikari), съавтор на изследването и учен от Департамента по генетика, еволюция и околна среда в Университетския колеж в Лондон (UCL). „Нашите открития показват, че неандерталците може да са били по-чувствителни към някои видове болка, но са необходими допълнителни изследвания, за да разберем защо е било така и дали тези специфични генетични вариации са донесли някакво еволюционно предимство.“

Сложният механизъм на човешката болка

Важно е обаче да се разбере, че болката не се управлява от един-единствен превключвател в човешкото тяло. Топлината, механичният натиск, възпалението, убождането с карфица, хроничните болки и досадният развален зъб не преминават през абсолютно една и съща „врата“ на нервната система. Разглежданото изследване се фокусира върху строго контролирано лабораторно измерване, а не върху всеобхватно обяснение защо един човек лесно пренебрегва физическия дискомфорт, докато друг изпитва панически ужас от стола на зъболекаря.

Откакто изследователите за първи път успешно секвенираха неандерталския геном, научната общност прекара години в търсене на местата, където архаичната ДНК все още се проявява у живите хора днес. Някои от тези генетични връзки са по-категорични от други. Методологичен документ от март 2026 г., публикуван в престижното списание Molecular Biology and Evolution, постави важно научно предупреждение: заключенията за специфични региони, произлизащи от неандерталците, могат да се променят и варират в зависимост от това коя точно карта на интрогресия (навлизането на чужд генетичен материал) използват изследователите в своите анализи.

Анатомия на гена SCN9A и каналите Nav1.7

В конкретното проучване за болката учените изследват три специфични промени в гена SCN9A, които са свързани с неандерталския ни произход:

M932L V991L D1908G

Този ген играе фундаментална роля в изграждането на натриевите канали Nav1.7. Нервните клетки в нашето тяло използват именно тези канали като ключова част от сложната си система за сигнализиране на болка до главния мозък.

Хората, които носят и трите варианта едновременно, показват най-ясна и изразена статистическа връзка с по-висока чувствителност при теста с убождане на кожата. Въпреки това научният труд открива доказателства, че дори наличието на по-малко от трите варианта също оказва влияние върху сетивното възприятие.

Авторите изрично подчертават, че тези три генни вариации са пряко обвързани с по-нисък праг на болка при убождане на кожата след по-ранно излагане на горчично масло, но те не оказват никакво влияние върху толерантността към болка, причинена от чиста топлина или физически натиск. Най-категоричният сигнал се наблюдава при индивиди, притежаващи пълния набор от трите варианта, но учените не рамкират този ефект като радикален превключвател от типа „всичко или нищо“.

Географско разпределение: От Европа до Латинска Америка

Същият натриев канал Nav1.7 вече беше привлякъл сериозно вниманието на научния свят през 2020 г. Тогава изследователи от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ и шведския Каролински институт (Karolinska Institutet) свързаха неандерталската версия на Nav1.7 с по-високи нива на субективно докладвана болка при съвременните хора. Тази по-ранна разработка помогна за подготовката на изследването от 2023 г., но се сблъска със сериозен проблем – тези специфични генетични варианти са изключително редки сред съвременното европейско население, което направи извеждането на широкообхватни твърдения от тогавашните данни трудно за доказване.

За да преодолее това ограничение, по-новото изследване се задълбочи в един по-конкретен въпрос: свързани ли се тези варианти с механична болка след химическа сенсибилизация на кожата? Отговорът се оказа положителен – но единствено в рамките на този тест. Топлината и натискът не показаха същата зависимост.

Самият биологичен механизъм обаче остава сложен за дефиниране. Проучването посочва, че функционалните доказателства варират в зависимост от използваната експериментална система. Най-силният регионален сигнал в техния собствен анализ всъщност включва некодиращи сегменти от генома. Това оставя отворена реалната възможност регулаторната ДНК, разположена в непосредствена близост до трите кодиращи промени, също да играе важна роля в процеса.

„Показахме как вариациите в нашия генетичен код могат да променят начина, по който възприемаме болката“, обяснява в прессъобщение Пиер Фо (Pierre Faux), водещ автор на изследването и изследовател в Университета Екс-Марсилия и Университета в Тулуза, „включително гените, които съвременните хора са придобили директно в процеса на еволюция от неандерталците.“

За да съберат по-надеждни данни, учените насочиха погледа си към смесени латиноамерикански кохорти. Тестването за болка беше проведено сред здрави доброволци в Колумбия, съчетано с много по-широки генетични анализи, обхващащи хора от Бразилия, Чили, Колумбия, Мексико и Перу.

Резултатите показаха, че въпросните варианти се срещат много по-често в хаплотипове с коренно американски (индиански) произход. Най-висока честота на неандерталските гени е регистрирана сред населението на Перу, където делът на коренното американско потекло сред участниците в изследването е най-висок.

Сега пред научния екип стои следващото голямо предизвикателство: да разбере дали този по-нисък праг на болка е предложил някакъв вид еволюционно предимство за оцеляването на предците ни в миналото, или повишената чувствителност при убождане е просто още един случаен и неутрален отпечатък от неандерталската история, който продължава да живее в телата на съвременните хора.