„9 и 3“ е новото „10 и 2“: Защо старото правило за волана вече е не само остаряло, но и опасно

Преди години всеки кандидат-шофьор научаваше едно златно и наглед нерушимо правило по време на курсовете: ръцете на волана трябва да бъдат в позиция „10 и 2“. Това съответстваше точно на разположението на цифрите върху циферблата на механичен часовник – лявата ръка се поставя на 10 часа, а дясната се хваща здраво за сектора на 2 часа.

В миналото автомобилните волани преминаваха през всякакви форми и размери, но като цяло бяха значително по-големи. Това беше ерата, в която централната предна част на кормилото все още не беше претъпкана с въздушна възглавница – технология, която стана федерално задължителна (например в САЩ) едва през 1998 г. Днес обаче технологиите промениха всичко и ако все още карате по стария начин, не само показвате възрастта си, но и се излагате на сериозен риск.

Новата повеля за безопасност: Позиция „9 и 3“

Според официалните препоръки на Националната служба за безопасност на движението по пътищата на САЩ (NHTSA), както и на редица европейски автомобилни асоциации, за правилния контрол на превозното средство все още е задължително да се използват и двете ръце, но не и в познатите позиции 10 и 2 часа.

Вместо това днес трябва да хващате волана нежно, но изключително стабилно, като следвате няколко критично важни правила:

Пръстите ви винаги трябва да бъдат разположени от външната страна на самия волан (никога не пъхайте пръсти или длани от вътрешната страна на обръча). Не стискайте волана твърде силно с повърхността на дланите си, а използвайте силата и гъвкавостта на пръстите. Палците ви трябва да сочат нагоре по обръча, заемайки стандартната вече позиция на 9 и 3 часа.

За да бъдем честни, изключително трудно е да забравиш и да изкорениш навик, който инструкторите по кормуване са наливали в главата ти с часове. Въпреки това, учението от миналото вече е напълно остаряло. Модерните технологии и постоянно развиващите се функции за безопасност буквално принудиха експертите да променят начина, по който поставяме ръцете си върху кормилото.

Основният виновник: Въздушната възглавница

Защо позицията „10 и 2“ изпадна в немилост? Отговорът се крие директно в безопасността при инцидент и по-конкретно – в начина, по който се задействат въздушните възглавници (airbags).

Когато се стигне до сблъсък, въздушната възглавница в центъра на волана се задейства и надува за милисекунди с огромна експлозивна сила, като се разгръща със скорост, която често надвишава 300 километра в час. Ако в този съдбоносен момент ръцете ви са поставени високо на волана (на 10 и 2 часа), разгръщащата се с огромна скорост възглавница ще удари предмишниците и китките ви. Това може буквално да изхвърли ръцете ви директно в лицето ви, причинявайки тежки фрактури на носа, костите на лицето, сътресения или сериозни изгаряния и наранявания на самите пръсти и ръце от експлозията.

Когато ръцете ви са по-ниско – на 9 и 3 часа – те се намират извън траекторията на директния взрив. При задействане на еърбега, той просто ще отблъсне ръцете ви встрани една от друга, предпазвайки ги от счупвания и предотвратявайки последващ удар в собственото ви лице.

Всичко е в размерите и еволюцията на управлението

За да разберем защо воланите станаха по-малки и защо старата позиция изобщо е съществувала, трябва да се върнем малко назад във времето. През 1956 г. воланът на емблематични модели като Chevrolet Bel Air или Ford Fairlane имаше внушителен диаметър от цели 51 сантиметра (20 инча). По онова време масово липсваше сервоусилвател, което означаваше, че за завъртането на колелата се изискваше огромна физическа сила. Големият диаметър на волана даваше на шофьора необходимия лостов ефект, за да успее изобщо да завърти тежката предница, особено когато автомобилът е на място.

Технологията на сервоусилвателите премина през много етапи. Тя е представена за първи път в модела Pierce-Arrow още през далечната 1926 г., но бяха нужни десетилетия, докато версията на Chrysler от 50-те години на миналия век (известна като Hydraguide) се превърне в истински модел за модерното сервоуправление (PAS). Дори и тогава, чак до средата на 70-те години на миналия век, тази екстра не беше стандарт за повечето нови автомобили.

Поради тази причина воланите дълго време останаха огромни, а техният размер беше жизненоважен за контрола. По-малките колела позволяваха по-бързо време за реакция, но по-големите намаляваха физическото усилие, необходимо за завъртане.

Модерната ера на шофирането

Днес нещата изглеждат коренно различно. Благодарение на съвременните технологии, вградени в кормилната уредба – като електронното сервоуправление (EPS) – средният диаметър на автомобилния волан се сви драстично до размери между едва 35 и 38 сантиметра (14–15 инча).

При този по-малък размер препоръките за позицията на ръцете станаха много по-гъвкави, като основната цел е да се увеличи максимално контролът над автомобила и да се осигури безопасно маневриране.

Изследванията на пътните ведомства показват, че позицията „9 и 3“ осигурява много по-голяма лостова стабилност при висока скорост и позволява на шофьора да завърти волана на по-голям градус при внезапна маневра, без да се налага да отделя ръцете си от обръча.

В някои региони, като например според разпоредбите на Департамента за моторни превозни средства на Калифорния (DMV), при управление с т.нар. метод „Бутай-тегли“ (Hand-to-Hand / Push-Pull Steering), водачите могат да държат ръцете си дори още по-ниско – в позициите 9 и 3 часа или 8 и 4 часа, включително по време на завой. Основното и най-важно правило тук е: никога не кръстосвайте ръцете си пред лицето си или над средата на волана, тъй като това блокира движението ви и ви излага на огромен риск, ако въздушната възглавница се задейства внезапно.

В крайна сметка, автомобилният свят се променя с бързи темпове. Време е да оставим навиците от миналия век в историята и да прегърнем новите стандарти, защото този малък детайл може да се окаже решаващ за здравето ни на пътя.