Мислите, че сега е горещо? Следващите пет години ще счупят всички рекорди, предупреждава ООН

През следващите пет години е изключително вероятно Земята многократно да премине международния праг за безопасен климат и по пътя си да счупи рекорда за най-гореща година, сочат новите климатични прогнози на Организацията на обединените нации (ООН).

Световната метеорологична организация (СМО) също така прогнозира прегряване на Арктика, която ще се затопли с близо 1,66 градуса по Целзий от сега до 2030 г., както и опасна суша с потенциални горски пожари за Амазония – критична част от естествената защита на Земята за намаляване на причинените от човека климатични промени. По-горещата планета, в резултат на изгарянето на въглища, нефт и газ, означава повече екстремни метеорологични явления, включително наводнения, засушавания и опустошителни горещи вълни, алармират учените.

Прогнозите на климатичната агенция на ООН и Метеорологичната служба на Обединеното кралство сочат, че има 75% вероятност средната глобална температура между 2026 и 2030 г. да бъде с повече от 1,5 градуса по Целзий по-висока в сравнение с прединдустриалните времена. Този праг е договореният лимит на затопляне – изчислен като средна стойност за период от 20 години – определен през 2015 г. с историческото Парижко споразумение за климата.

Научен доклад на ООН, публикуван няколко години по-късно, подробно описва как преминаването на тази граница от 1,5 градуса означава много по-голяма вероятност от смъртност, опасности и масова загуба на биологични видове. Дори и да става въпрос само за няколко десети от градуса, някои от най-крехките екосистеми на планетата, като кораловите рифове и ледниците, просто не могат да издържат на подобно натоварване.

Преминаването на лимита има сериозни последици, но не е внезапна бездна

Съществува 91% вероятност поне една от следващите пет години да надхвърли прага от 1,5 градуса по Целзий и 86% вероятност една от тези години да счупи рекорда за най-гореща година на Земята, поставен през 2024 г., се посочва в официалния доклад на СМО. Организацията прогнозира, че всяка година от сега до 2030 г. ще бъде с между 1,3 градуса по Целзий и 1,9 градуса по Целзий по-топла в сравнение с края на 19-и век.

„Важно е да се отбележи, че границата от 1,5 градуса не е някакъв ръб на пропаст, от който просто ще паднем“, казва съавторът на доклада Мелиса Сийбрук, климатолог в Метеорологичната служба на Обединеното кралство. „Всяко повишение дори с 0,1 от градуса носи все по-тежки и по-сериозни последици.“

Цяла година или повече над границата от 1,5 градуса „означава цял набор от екстремни метеорологични събития, вероятно много от които толкова горещи, влажни или сухи, че ще надхвърлят всичко, което сме преживели в миналото, и съответно – което е от решаващо значение – всичко, за което нашето градско планиране, селско стопанство и инфраструктура са подготвени“, споделя в имейл Фридерике Ото, климатолог от Имперския колеж в Лондон, която не е част от авторския колектив на доклада. „Това ще означава, че много хора ще загубят живота си, предстоят ни сериозни шокове в цените на храните и по-интензивни горски пожари.“

Почти всички краткосрочни прогнози предвиждат скорошното формиране на силно явление Ел Ниньо – естествено затопляне на части от централната част на Тихия океан, което променя времето в световен мащаб и повишава глобалните температури. Докладът на СМО отбелязва, че то може да се разпростре чак до 2028 г. Поради тази причина Сийбрук посочва, че 2027 г. вероятно ще подобри рекорда по горещина от 2024 г.

И ако през следващите пет години средната температура наистина надхвърли с повече от 1,5 градуса по Целзий нивата от прединдустриалната епоха, това ще означава, че Земята се е затоплила с една четвърт градус по Целзий (0,25 °C) само за едно десетилетие. Това е много по-бързо от предишните темпове на затопляне, които бяха по-близо до две десети от градуса по Целзий (0,2 °C) на десетилетие.

Климатолозите в момента спорят дали глобалното затопляне се ускорява – „което очевидно е доста плашещо“ – и ако тези прогнози се сбъднат, това ще даде допълнителни доказателства на онези, които виждат ускорен темп на климатичните промени, допълва Сийбрук.

Прогноза за ускорено затопляне в Арктика

Прогнозите, базирани на усредняването на около 200 компютърни симулации с използването на 13 различни климатични модела от различни страни, показват, че затоплянето в Арктика нараства 3,5 пъти по-бързо в сравнение с останалата част от земното кълбо. Причината за това е, че има все по-малко лед и сняг, които преди отразяваха слънчевата радиация обратно в космоса, обяснява Сийбрук. Това се превръща в порочен кръг.

„С повишаването на температурата се топи повече морски лед, което влошава ситуацията още повече“, казва Сийбрук.

Зимите в Арктика от 2020 до 2025 г. са били средно с 1,2 градуса по Целзий по-токи в сравнение със средните стойности за периода 1991–2020 г. СМО прогнозира, че следващите пет зими ще бъдат средно с 2,8 градуса по Целзий по-топли от тази скорошна норма, уточнява Сийбрук.

Амазония може да стане по-суха, което поражда сериозни опасения от пожари

Докладът предвижда още по-топли и необичайно сухи условия в басейна на Амазонка, което би могло да бъде пагубно както за местните жители, така и за планетата като цяло, предупреждава Сийбрук.

Хората разчитат на Амазония за вода, а по-горещите и сухи условия се очаква да увеличат риска от горски пожари. Това заплашва да превърне Амазония – която в момента абсорбира улавящия топлината въглероден диоксид от атмосферата – в регион, който само влошава проблема и се превръща в източник на парникови емисии.

В същото време районът Сахел в Африка, който по принцип е изключително сух, е много вероятно да получи количества дъжд над нормите, което пък може да доведе до сериозни и разрушителни наводнения, посочва Сийбрук.

Представители на Организацията на обединените нации заявиха категорично, че досегашните усилия за ограничаване на изменението на климата просто не са достатъчни.

„Въпреки напредъка през последните години е ясно, че глобалното затопляне все още изпреварва глобалните усилия за неговото овладяване. Изгарящите температури в Европа, Индия и другаде показват за пореден път бруталното хуманитарно и икономическо въздействие от това, че човечеството все още изгаря колосални количества въглища, нефт и газ“, заяви ръководителят на ООН за климата Саймън Стийл по повод доклада на СМО.

„Независимо дали става въпрос за екстремни горещини, мегабури, наводнения, мащабни горски пожари или суши, удрящи доставките на храни и цените, всяка нация вече плаща огромна цена за тази глобална климатична криза“, заключи той.