33 000 обекта обикалят около Земята, превръщайки орбитата ѝ в космическо сметище

В орбита около Земята се намират 33 000 опасни обекта, движещи се със скорост от 28 000 км/ч, и броят им продължава да расте, пише Interesting Engineering.

Представете си 40 разбили се пътнически самолета, чиито отломки летят около планетата по-бързо от куршум. Точно така изглежда ситуацията в ниската околоземна орбита днес, според данни на Американската мрежа за космическо наблюдение.

От 33 269 проследени обекта, 12 550 са фрагменти от космически отломки, а 17 682 са спътници и полезни товари. Това означава, че на всеки 10 активни спътника има седем космически отломки.

Най-голямото безпокойство е така нареченият ефект на Кеслер – верижна реакция, при която отломки се сблъскват помежду си, създавайки още отломки и така нататък до безкрайност.

Емили Саки, инженер по аеродинамика от Университета в Бат, предупреждава, че спирането на този процес вече е практически невъзможно.

„Дори в ситуация, в която не се извършват по-нататъшни изстрелвания, нивото на отломките все още се увеличава, защото сблъсъците и фрагментацията създават нови отломки по-бързо, отколкото съществуващите обекти могат естествено да се върнат в атмосферата“, предупреди той.

Според Space-Track, най-големите „доставчици“ на космически отпадъци са Китай, Русия и Съединените щати. Китай придоби значителна известност още през 2007 г., след собствения си антисателитен тест. Съединените щати направиха същото през 2009 г., когато спътниците Iridium 33 и Kosmos 2251 се сблъскаха.

Освен заплахата от сблъсък, учените от Университета в Бат посочват и друг проблем: когато отломките изгарят в атмосферата, алуминият, медта и литият се превръщат в микрочастици, които биха могли да повлияят на озоновия слой.

Какво е решението?

Технологиите за почистване на орбитата вече се разработват. Европейската космическа агенция планира да изстреля мисията ClearSpace-1 през 2029 г. – робот с манипулатори, които ще улавят отломките. Тестват се и магнитни грайфери, харпуни, лазери и електродинамични въжета.

Инженерът от Университета в Бат Сурабхи Сатиш подчертава търговския потенциал на тези разработки:

„Същите тези технологии могат да поддържат инспекция, обслужване в орбита, презареждане с гориво и удължаване на живота, което ги прави по-търговски жизнеспособни.“

Въпреки това, ръководителят на катедрата по двигатели в същия университет, Хриши Дейв, предупреждава:

„Активното отстраняване на отпадъци все още не е демонстрирано на търговско ниво.“

Освен това, инженерите все по-често включват в своите проекти възможността за контролирано излизане от орбита и използват материали, които изгарят напълно в атмосферата.