Руският „Орешник“: страшно хиперзвуково оръжие или недовършен експеримент?

Русия отново използва балистичната ракета „Орешник“ срещу Украйна, а около нея Кремъл продължава да изгражда образ на почти митично „супероръжие“. Според анализ на DW обаче реалността може да е значително по-различна – поне на този етап.

Последният удар с „Орешник“ е бил нанесен по района на украинския град Била Церква по време на масираните руски атаки от 23 и 24 май. В близост до мястото има военно летище, но според публикации щетите са нанесени основно върху цивилни гаражи. Това поражда предположения, че ракетата вероятно е била насочена към военната инфраструктура, но не е постигнала желаната точност.

Това е третият известен случай на използване на „Орешник“ във войната. Предишни удари с тази система бяха регистрирани срещу Днипро през 2024 г. и Лвив в началото на 2026 г.

Технически „Орешник“ представлява балистична ракета със среден обсег, разработена на базата на руската РС-26 „Рубеж“. Смята се, че обсегът ѝ е между 4000 и 5000 километра, което на теория позволява поразяване на цели в почти цяла Европа при изстрелване от вътрешността на Русия.

Една от най-интересните характеристики на системата е използването на MIRV концепция – технология, при която бойната глава се разделя на няколко независимо насочващи се блока в крайната фаза на полета. Това е подход, използван и при междуконтиненталните ядрени ракети, защото затруднява противоракетната отбрана и увеличава вероятността поне част от бойните елементи да достигнат целта.

Според германските анализатори обаче тук идва и големият проблем – „Орешник“ все още няма напълно готови бойни глави. Вместо реални експлозивни подмуниции, Русия използва неактивни блокове със същото тегло и форма. Именно затова при предишните удари не са наблюдавани мащабни експлозии, въпреки огромната скорост на ракетата.

А тя действително е впечатляваща. Смята се, че „Орешник“ достига скорост над Mach 10 – повече от десет пъти скоростта на звука. При подобни стойности дори чистата кинетична енергия при удар може да нанесе сериозни разрушения. Това е и една от причините хиперзвуковите оръжия да се разглеждат като сериозно предизвикателство за съвременните системи за противовъздушна отбрана.

Интересен детайл е, че според анализите на западни експерти конструкцията на „Орешник“ изглежда сравнително примитивна. Твърди се, че ракетата е сглобена от компоненти на по-стари руски системи, а наличните бройки вероятно са много ограничени. Именно това кара част от военните анализатори да смятат, че към момента проектът има по-голяма пропагандна стойност, отколкото реален стратегически ефект на бойното поле.

Това не означава, че системата трябва да бъде подценявана. Дори в сегашния си вид комбинацията от голям обсег, висока скорост и потенциал за разделящи се бойни глави прави „Орешник“ технологично интересно и потенциално опасно оръжие. Но поне засега изглежда, че Русия все още е далеч от масовото производство и пълната бойна готовност, които биха превърнали ракетата в реален фактор, способен да промени баланса във войната.